РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ И СЕМЕЙНИЯ АГРОБИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ

Развитието на малкия и семейния агробизнес в България има дългогодишна традиция и отразява спецификата на развитие на българската икономика и общество.

Съдържанието на темата включва:

• Кратък преглед на характеристикити и развитието на малкия и семейния агробизнес преди 1990 г.;

• Развитие и проблеми на малкия и семейния агробизнес след възстановяване на собствеността и ползването на земеделските земи.

18.1.Малкият и семейният агробизнес преди 1990 г.

От самото възстановяване на българската държана, ролята на фамилното земеделско стопанство за развитието й е голямо. То е основна форма на организация на земеделското производство за последните две десетилетия на ХХ и първата половина на ХХ век.

През целия период доминира дребната поземлена собственост и ниските средни размери на едно стопанство. При това с навлизането на пазарната икономика в селото средният размер намалява, а броят на стопанствата постоянно нараства. Причините за подобно развитие са многобройни, но най-съществените сред тях са:

• Високият относителен дял на земеделието в структурата на българската икономика;

• Високия коефициент на естествен прираст на населението;

• Аграрното свръхнаселение;

• Загубата на територии в резултат на сключените договори след войните;

• Демократичното наследствено право;

• Държавната аграрна политика и аграрните реформи и т.н.

Голямото значение на земеделието за икономиката на страната е причина за непрекъснатите промени в аграрната политика на българската държава. Тя е имала за цел превръщането на по-голям брой български граждани в поземлени собственици и е стимулирала развитието на земеделски стопанства, обработващи собствена земя. Това се е постигало по няколко начини: