Л 3 30.09.08

Развитие на световното кооперативно движение (СКД) и съвремени тенденции в света

До не отдавна се говореше за 2 етапа в развитието на СКД. Към края на 20 век обаче, вече се формира трети етап, свързан с процеса на глобализация. Първият етап в развитието на СКД започва от средата на 19 век и завършва в началото на 20 век. Вторият етап от началото на 20 век до 90-те год на 20 век. Третият етап от края на 20 век до наши дни. Първите 2 етапа се различават по м/у си по няколко важни характеристики.

• Първият етап е етапът на домонополистическият капитализъм, а вторият етап се характеризира със срастване на промишления и финансовия капитал, създаване на големи м/ународни монополи и монополистична конкуренция и борба за пазари

• Двата етапа се различават по отношение на държавата към кооперацията. През първия етап то е неутрално и дори негативно. Държавата е официален представител на богатите класи, на които кооперациите отнемат клиенти и пазари. През втория етап особено след ВСВ с развитието на конкуренцията за соц. държава и соц. пазарна икономика, държавите имат много положително отношение към кооперациите, които са най-голямата кооперативна структура от соц. сектор на икономиката.

• Двата етапа се различават по степента на развитие на СКД. През първия етап международните контакти са епизодични, нетрайни. Тогава се формират нац. кооперативни движения. През втория етап, особено след създаването на международния кооперативен съюз през 1895 г в Лондон, СКД е вече факт. Осъществяват се различни съвместни дейности, големи проекти. МКС се превръща в най голямата неправителствена организация. Основен партньор на ООН и на международната организация на труда.

• Двата етапа се различават по взаимоотношенията на кооперациите с профсъюзите, църквата и други неикономически организации. През първия етап тези институции имат имат голямо влияние върху кооперациите. Създават се множество кооперации под егидата на църквата, под покровителството на профсъюзите, на партиите. През втория етап се утвърждава автономността на кооперациите като важен принцип независимост от църквата, партии и профсъюзи.

Още през първия етап се формират двата основни модела на управление на кооперациите английски и немски. При английския кооперацията се управлява от общо събрание, управителен съвет и председател. При немския, освен тези органи има ревизионна комисия (контролен съвет). През първия етап кооперациите се развиват главно като обслужващи нуждите на своите членове за техните домакинства или бизнес. Предмета на дейност на кооперациите е подчинен на тази цел. През втория и третия етап възникват два нови типа кооперации. От една страна работещи като спомагателни предприятия за бизнеса на своите членове и изпълняващи поръчки на тези предприятия. От друга страна се появяват т.нар интегрирани кооперации, които до такава степен са развили своята стопанска дейност, че вече те поръчват на своите членове какво да изпълняват като бизнес. Този тип кооперации много прилича на т.нар клъстарна система, при която едно или няколко предприятия в даден регион на входа и на изхода си ползват услугите чрез договори на малки фирми (клъстари в северна Италия). Последния тип кооперации са вече доста характерни в големите индустриални страни през настоящия трети етапв глобалната икономика. Този последен етап се характеризира със следните тенденции:

• Значителна концентрация на кооперативния капитал и структурните единици. През последните 20год броят на кооперациите в Европа е намалял 2,5 пъти, но броят на членовете се е увеличил 3,5- 4 пъти. Вече съществуват кооперации гиганти. Създават се мощни браншови и териториални кооперативни сдружения в това число между няколко страни.