Забравена парола?
Начало на реферати

Развитие на началното училище в България


към ученето, образоваността, стремежа за знания. Същевременно трябва да се отбележи, че началното училище вече и у нас не е единственото образователно звено. започват масово да се откриват след четвъртото отделение по- горни класове. учебните заведения се назовават класни училища. Те преподават по- широк спектър от учебни предмети. По- късно класните училища ще се нарекат прогимназии- като следваща, по- висока образователна степен.

Забележителна фигура в българското Възраждане е д-р Петър Берон и неговия Рибен буквар. Той има съществен дял за формирането на новобългарския писмен и говорим език. Поставя въпроса обучението да се води на говорим български, а не на черковно- славянски. Особено актуално за времето е искането му за светско съдържание на образованието. Възприема и препоръчва за българското училище взаимоучителната организация на обучение, която позволява за кратко време да се даде грамотност на повече деца. Ново е виждането на Берон и за учителя и неговата роля при възпитанието и обучението на децата. Главната му задача е да възпита децата в умствено и нравствено отношение. Показателно е и отношението към детската игра. Противно на средновековната практика да не се позволява на учениците да играят в училище, а още повече в присъствието на учителя, той включва игрите на открито в програмата на училището. Берон напипва пулса на времето и пътя за народното свестяване- родното училище и книжнина.

От Освобождението до наши дни образователната ни система е претърпяла многобройни промени, преустройства и различни обновления- в отговор на непрекъснато променящите се социално- икономически и политически условия в най- новата история на България. Въпреки това наред с новото винаги се запазва и определена част от най- ценното в българската образователна и просветна традиция, толкова характерна за народа ни.

Първият държавен документ след Освобождението уреждащ образователната система е Привременен устав за народните училища, утвърден още на 29 август 1878 г. първият закон, регламентиращ началните училища в Княжество България е Закон за обществените и частните училища от 1885 г. За седемте години на своето съществуване Източна Румелия регулира учебното дело в областта с Временни правила и със Закон за началното учение.

Още преди Освобождението началното училище се утвърждава като първа степен на възрожденската образователна система. Тази първа степен се определя главно с две понятия- първоначални и основни училища, като второто се среща по- често както в решенията на учителските събори, така и в официалните документи на българската екзархия. След Освобождението се възприема първото понятие, но съществуват и някои изключения. В Привременния устав то се определя като първоначално народно училище, а в Източна Румелия се установява изразът начално учение, което включва първостепенни начални училища и второстепенни начални училища. В Предложенията от 1880 г. и в Закона от 1885 г. се утвърждава окончателно понятието първоначално училище.

Продължителността на обучението в основните училища преди Освобождението е фиксирана в решенията на учителските събори на 4 години, съответно с 4 отделения. Само съборът в Ловеч установява две отделения, като всяко обхваща по две учебни години. В освободена България началното училище включва отделения, които са с едногодишен курс на обучение. Според

Развитие на началното училище в България facebook image
Публикувано от: Павлина Василева


Подобни материали



Развитие на началното училище в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.