РАЗВИТИЕ НА ФИРМЕНОТО ПЛАНИРАНЕ

Фирменото планиране под влияние на множество фактори се изменя и развива. Съществено значение в това отношение имат развитието на общата теория и практика на стопанското управление, измененията във външната среда на фирмата, промените в мащабите и формите на тяхната дейност.

През първите десетилетия на двадесетия век планирането е предимно краткосрочно и се свежда главно до разработването на бюджета на фирмата. При подготовката на бюджета в центъра на вниманието е формирането на приходите и разходите на паричните средства. В съответствие с това усилията са насочени към търсене на възможности за рационално използване на ресурсите, за нарастване на приходите, намаляване на разходите и увеличаване на печалбата, за осигуряване на ликвидност на фирмата и възвръщаемост на инвестициите. Специално внимание се отделя на развитието на доходоносните дейности.

Съставянето и реализацията на фирмения бюджет са в центъра на вниманието не само на планирането, но и на фирменото управление в цялост. Ръководството на фирмата системно следи доколко реализианите приходи и извършените разходи съответстват на предвидените в бюджета и при настъпилите неблагоприятни отклонения търси възможности за тяхното преодоляване.

През следващия период фирмите не се ограничават само с бюджетното планиране и преминават към дългосрочно планиране. То се основава в значителна степен на миналия опит и на предпоставката за относителната стабилност на външната среда. Фирмите извършват анализ на стопанската дейност, разкриват появилите се тенденции на развитието, оценяват факторите на растежа. С помощта на екстраполацията и други методи разработват прогнози за развитието на интересуващите ги процеси и дейности. На базата на миналия опит, съществуващия потенциал във фирмата и разработените прогнози се съставят дългосрочните планове.

Важно направление в развитието на планирането е пазарната му ориентация. При пазарноориентираното планиране усилията са насочени към по-пълно съгласуване и обвързване на вътрешните фактори на фирмата с изискванията на пазара. Стремежът е към по-пълно свързване на производството с потребителското търсене като необходима предпоставка за реализация на произведената продукция.

През шестдесетте години на двадесетия век възниква стратегическото планиране. То идва в отговор на засилващите се изменения на външната среда. След Втората световна война измененията във външната среда стават все по-бързи и по-дълбоки. През седемдесетте години под влияние на петролния шок и свързаната с него енергийна криза, двуцифрената инфлация и други фактори, външната среда от бързо изменяща се прераства в турболентна, т.е. в среда, в която измененията са не само бързи и дълбоки, но и комплексни.

Трябва да се подчертае, че измененията във външната среда не протичат с еднаква динамика и дълбочина през различните периоди и в различните страни. Поради това динамикате на изменение във външната среда в една и съща страна, но през различните периоди от нейното развитие не е еднаква. В един и същ период в една и съща страна измененията в различните отрасли и дйности също не протичат еднакво. Ето защо е възможно през даден период в една и съща страна някои фирми да работят в относително стабилна външна среда, други в бързо изменяща се, а трети в турболентна.

Прилагането на стратегическото планиране изисква повече усилия, време и средства. Поради това, когато една фирма работи в относително стабилна среда, тя може да прилага принципите предимно на бюджетното и дългосрочното планиране. Но когато външната среда е бързо изменяща се, фирмата е придудена да премине от бюджетно и дългосрочно планиране към стратегическо планиране като необходима предпоставка за своето оцеляване и развитие.

Стратегическото планиране се концентрира върху главните проблеми на фирмата. В процеса на стратегическото планиране трябва да се извършат отделните етапи на плановия процес. На тази основа трябва да се разкрият и оценят възможните алтернативи за развитието на фирмата и да се избере най-добратаот тяхза постигане на нейните цели. В