РАЗВИТИЕ НА АНАТОМИЯТА И ФИЗИОЛОГИЯТА В РУСИЯ

Началото на анатомията и физиологията и въобще на естествознанието в Русия датира от времето на Петър I, когато е била основана руската академия на науките. Неин пръв председател е бил гениалният руски учен Михайло Ломоносов, който пръв и дълго преди чуждите учени е дал редица приноси в естествознанието, имащи отношение и към анатомията, и към физиологията. Така например той пръв е формулирал основния материалистически закон за запазване на материята, 17 г. преди Лавоазие дава правилното обяснение на горивните процеси в организма, създава трикомпонентната теория за цветоусещането и т. н.

Първият руски анатом, който основава своя школа и написва за пръв път учебник по анатомия, П. А. Загорски е живял и творил през XVIII в. През XIX в. в Русия израстват много видни анатоми, всред които особено ярко се открояват Н. И. Пирогов, създател на т. нар. топографска анатомия, Н. П. Гудобин, създател на възрастовата анатомия, и най-вече П. Ф. Лесгафт, който положи основите на функционалната анатомия и по този начин, свързвайки тясно структурата с функцията, постави научните основи на анатомията и физиологията на физическата култура и трудовия процес.

Уйлям Харвей (15781657 г.)

Руската физиологична школа в лицето на своя основоположник И. М. Сеченов израсна на идейната почва, която в средата на миналия век беше култивирана от руските революционни демократи Херцен, Чернишевски, Писарев, Белински, Добролюбов и др. В своите философски трудове те упорито защищават материалистическото разбиране за единството на телесното и психичното, за това, че психичната дейност, душата, е функция на тази високо организирана материя, която се нарича главен мозък. Физиологичното обосноваване и изясняване на тези материалистически разбирания на руските революционни демократи дава бащата на руската физиология Сеченов. През 1863 г. излиза неговият гениален труд Рефлекси на главния мозък". В него той с пределна яснота и последователност изяснява от физиологична гледна точка материалистическите схващания за единството на телесното и