Развитие и природа на ПА

ПА възниква едновременно с възникването на държавата.За основоположник на съврем. ПА се приема Леонард Уайт,който през 1926г. Публикува в САщ труда си Въведение в науката за ПА, като откроява осн. елементи, които формират осн на тази наука. ПА обикн. се свързва с изградената държ. организация в отд. страни. Всяка държ. има многобройна ПА. В САщ около 1/3та от инвест. и разходите на страната са ангажирани с ПА. В Б-я над 23% от работоспособното население работи в системата на ПА.Съществуват мн противоречащи определения за полит. сфера: 1-то е свързано със съчетаването на 2 противоположни по смисъл и съдържание думи: публична - админ. трябва да бъде ориент. към народа и Администрация- към властта.

2-то противоречие е м/у ПА като наука и ПА като практика тя се основава на правните,политическите, управленските и иконом. науки.

3-то противоречие е в съотношението администрация- политика. Първото схващане е, че администрацията трябва да бъде отделена от политическата власт. Другото схващане е,че администр. трябва да се подчинява на политиката.

ПА не може да съществува извън своя контекст: Тя е съвкупност от всички действия и дейности от работното ежедневие на световната бюрокрация;Едновременно е директна и индиректна; ПА е фаза от цикъла на изработване на публ.политика; ПА е законът в действие, Тя е да правиш колективно това, което не можеш да направиш толкова добре самостоятелно; ПА е щедростта на краля, Тя е регулиране.

Основнитв понятия свързани със същността на ПА са власт, администрация и публичност. Основните предимства на разделението на властите са следните: ограничаване обхвата на упражняваната власт, контрол в/у упражняването на властта, рационално групиране на функциите при реализирабето на държавната власт.