Разумът на безумието

Исак Паси

С "Дон Кихот" Сервантес съхрани за поколенията рицарския дух на Испания. В 1553 г. Карл V издаде закон, с който се забраняваше печатането на рицарски романи в американските владения на Испания, две години по-късно кортесите настояваха за забраняването им в самата Испания. Сервантес направи това, което не беше по силите нито на краля, нито на кортесите: "Дон Кихот" унищожи рицарските романи. Един гръцки живописец изобразил в картината си Паламед, убит от свои приятели по вероломното издайничество на Одисеи. Александър Македонски се разтрепервал и побледнявал всякога, когато погледът му се спирал на тази картина, понеже тя му напомняла, че самият той е причинил смъртта на приятеля си Клитус. След излизането на "Дон Кихот" рицарските романи се огледаха в него точно така, както Александър в картината на гръцкия живописец. Но "Дон Кихот" показа силата и на испанския характер, н на рицарския дух. Банрон грешеше, когато мислеше, че "Дон Кихот" унищожи рицарския дух на испанците и вследствие на това Испания се превърнала в третостепенна държава. "Дон Кихот" е възможен в страна, излязла от реконкистата, от масовата и всестранна борба против маврите, в страна, поставила рицаря Родриго Диас де Бивар на пиедестала на Сид. Дон Кихот въплъти духа на тази борба и го предаде по наследство. Два века след "Дон Кихот" започна испанската гериля масовата и всенародна борба срещу френския нашественик. Не е случайно, че между реконкистата и герилята се изправя високата и суха фигура на Дон Кихот, човека, който уби рицарските романи, но възвеличи рицарския дух. В такъв смисъл "Дон Кихот" е най-испанската книга. Световната литература познава много произведения,народни и национални в най-добрия смисъл на тези думи. Но в много случаи народните произведения не прекрачват чертите на националността, която ги е създала, и придобиват общочовешко значение, доколкото такова значение има и нацията, в която са се родили. "Хенриада" на Волтер беше възможна само във Франция, тя е немислима извън френската атмосфера. Гьотевият "Гьоц фон Берлихинген" е изкючително германски, както германски са и Лутер и Мюнцер. Обломов е руско явление, руски са и многобройните купци на Островски. Но когато в националния характер преобладават общочовешки черти, когато те доминират над