Разумът и безумието в образа на Дон Кихот

Литературноинтерпретативно съчинение

През 16 в. В Испания се появява втората по разпространение в света книга сдлед Библията романут на Мигел де Сервантес Дон Кихот. Още с първата си част през 1605г. Творбата събужда огромен интерес. Въпростът, който най-често занимава изследователите на Сервантес и негожото творчество е образът на главния герой и най-вече разумът и безумието на Дон Кихот.

Мъдростта и разума на Сервантовия герой проличават най-вече в неговите намерения, неговия идеал и най-много в словото, с което го проповядва. Безумието му се показва в действията му и в средствата, с които той си служи в борбата срещу злото.

Прозрял истината за страшното време, в което живее, обикновеният, почти никому известен, обеднял идалго Алонсо Кехана решава да поправи света, да върне хармонията на идеализираното минало, въплътено в него от рицарските романи, които непрекуснато четял. Много пъти героят излага целите си, споделя намеренията си, изпълнени с хуманизъм, готовност за деиствие и саможертва в името на доброто и красивото. Дон Кихот се стреми да отмъщава за обиди, да премахва неправди и да възстановява правата на онеправданите.

Задачите, които идалгото си поставя за цел показватнеговата способностда наблюдава, трезв да преценява действителността, да не затваря очите и сърцето си за неправдата и социалните проблеми, за страданията на хората около себе си. Състраданието му към тяхната зла участ и любовта му към всички онеправдани раждат хуманистичния идеал на Дон Кихот. Като типичен ренеснсов герой той мечтае за Златния век, когато хората незнаели значението на злокобните думи мое и твое, получавали направо даровете на природата и живеели в мир, приятелство и сговор. По време на своите три похода и особено при последните два идалгото, вече посветен в рицарслко звание, допълва представата на читателя за идеала, към койтоо се стреми, излагайки разбиранията си за идеалното общество, в коетоняма потисници и потискани хора, престъпници и лъжци.

Рицарят на печалния образ изгражда този идеален свят, чрез своето мъдро слово, под формата на описания, разсъждения, разпални спорове и най-вече чрез съветите си към Санчо верния приятел и оръженосец. На базата на тези мъдри съвети и на своята здрава сеслка припода Санчо Панса, макар и измамен, изгражда прекрасен, хармоничен свят на острова, които управлява.

Дон Кихот е убеден, че за да се докосне до своя идеал е нужно действие. А действеността е едно от най-важните изменения на