Разрухата на патриархалния бит в повестта Гераците

Повестта Гераците стои в редицата на най ярките и най значителните произведения на Елин Пелин ненадминатия досеа неин живописец в литературата. Тя е най хубавото произведение.

В тази прекрасна повест ние откриваме веднага забележителния майстор и художник на словото, пресъздал в незабравими образи и с един исумителен реализъм картината на нашето село преди войните. В образите на Гераците Елин Пелин е въплатил не само истината за едно време, но и живи, и трайни човешки черти, които ни карат да се вълнуваме заедно с неговите герои и да се чувстваме заинтересовани от тяхната съдба.

Авторът увлекателно и живо проследява миналото, настоящето и бъдещето на Гераците. Било е време, когато в стария дом на гераците са царували сговор, взаимно уважение, любов и добруване. Но това време вече никой не може да върне.

Така е тръгнало и така ще върви ридае душата на стария Герак няма да стане по добре. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.

В отчаяните думи на стария Герак, се долавят старите спомени за щастливите дни прекарани в мир и разбирателство. Дошло е време, когато и старият дом на Гераците трябва да се разпадне.

С целия ход на повествованието Елин Пелин подчертава, че усилията на Йордан Герака са насочени към едно да направи децата си щастливи. Разбрал, че живее във време, когато всевластни господари са парите и имотът, грижовният баща неуморно се труди да удвои и утрои имота, оставен от дедите му, да натрупа пари. Но само един единствен недостатък който е присъщ само за човека , разрушава идеите таени с години в душата на семейството.

Алчността порой, които е неизличим и много страшен. В повестта са нарисувани ярки цялостни характери. Положителните герои ни пленуват с душевноста си чистотата и красота. Отрицателните герои ни отблъскват с грубите си прояви. Централен герой е старият Герак. Неговата първа помощница и вярна другарка в живота е баба Марга. Разлагането на старите основи на народния живот върви ръка за ръка с дълбоките промени в духовния свят на селото.

Животът е трагична неизбежност за рода на гераците. И старият Герак, и синовете му всеки по своему трябва да приеме разрухата. Вълненията на стареца, който напразно се мъчи да запази семейния сговор от разрушителната стихия на своещината, са лишени от примитивност и грубост.

Напротив, писателят показва, че селското сърце е способно на дълбоки и благородни чувства, че то кърви от болка, когато е наранено.