Чудомир

Разписанието

Кога пътуваш по държавното шосе и видиш да се вее червено байраче,

забучено или в купчина чакъл, или на някой слог, да знаеш, че кантонерът

го е побил там, за да определя от коя страна духа вятърът. Ако духа, да

речем, от север, той ще легне да спи под сянка на същата страна, за да

не го прашат колите и автомобилите, кога минават, и да си хърка спокойно

от голям обед до вечерня.

Освен това байрачето служи, за да виждат отдалеч началствата къде работи

той. В параграфа е казано, че през работното време може да се отдалечава

най-много до двесте крачки от байрачето. Направи ли ги, да речем, двестя

и една - глоба.

Тръгнал един ден с държавния файтон за баните участъковият инженер. Не

му се меся на работите, ама всяка неделя по два пъти ходи там да си

държи в изправност телосложението на държавна сметка. Като минали

ханчето и поели по равното край Марица, сетил се да погледне има ли

кантонер по шосето. Тук кантонер, там кантонер, чак като наближи село

Кощрава, мярнало му се червено байраче.

- Слава Богу, си рекъл, още се намират държавни служители, дето си

гледат работата понякога.

Спрял файтона до байрачето, озърнал се насам-натам, изсвирил с уста,

подвикнал - няма жива душа наоколо. Изругал си, както му е ред, и поел

нататък. Стигнал на баните, окъпали се фамилиарно, нагостил ги пикьорът

с прясна риба и надвечер, като се разхладило, тръгнали си обратно весели

и доволни. Жена му, разкопчана и по пантофи, си тананикала, децата

смучели бонбони, а той пушел си спокойно и от време на време изръмжавал,

уж че й акомпанира.

Като стигнали до познатото място и видели байрачето още да стърчи, пак

спрели файтона и пак затърсил кантонера. Викал, свирил - пак никого

няма. Накарал и файтонджията да се провикне с цяло гърло, но пак нищо.

- Я - рекъл на файтонджията - извий колата и я закарай на сянка под

крушата. Ще спрем тука хем да починем, хем да видим тоя майчин син ще

дойде ли, или няма да дойде.

Тъкмо се настанили под сянката, а децата грабнали байрачето и

замарширували по шосето, ето ти мокър и с торбичка през рамо се задал

откъм реката кантонерът. Хукнал се и не вижда друго, а псува

дечурлигата, дето му взели байрачето.

Щом се доближил и видял каква е работата, глътнал си езика.

- Къде ходиш по цял ден бре, калпазанино? Къде скиташ?

Хъката-мъката, най-после кантонерът го измислил:

- Долу при реката бях, господин инженер. При Марица бях. Кръв ми потече

от носа, та ходих да се измия.

- Кръв ли? Значи, от сутринта, когато минах оттук, досега все кръвта ти

течеше, а? А бе аз се чудех досега защо в песента е казано "Шуми Марица

окървавена" и не можех да разбера. Сега ми е ясно. Щом има такива носове