Разпадането на родовия космос в повестта "Гераците" на Елин Пелин"

Произведенията на Елин Пелин са правдив и реалистичен разказ за временното и неизменното в съдбата на българина, за преходното и вечното в националната съдба. Обект на творческо изображение е битът на българския селянин, трудовата му съдба, житейската му философия, нравственост и психология.

Повестта "Гераците" отразява разпадането на родово-патриархалния живот. Разпада се ценностната система на патриархалния човек, унищожен е родовият космос и това се отразява върху нравствено - психологическия свят на човека. Повестта "Гераците" не отразява само важните процеси в една преломна епоха, но и протичащите от нея промени в човешките взаимоотношения.

Творбата притежава своеобразна кръгова композиция. Смъртта на баба Марга поставя началото на процеса на разпад на патриархалните нрави. Трагичен финал на този процес става смъртта на стария Герак. Процесът на разрушаване на родовия космос има начало и край. Кръгът се затваря. Сякаш сме присъствали на смъртта на патриархалния свят.

Без предварителна подготовка Елин Пелин въвежда читателя в света на своите герои, в атмосферата на техните взаимоотношения. Уютният и подреден свят от началото на повестта започва да деградира. Рухват нравствените устои, а героите морално се деформират. Невидима граница започва да разделя миналото от бъдещето. Писателят искрено съчувства на своите герои, които мъчително страдат в безогледността на промяната, която заплащат дори с живота си. Новите форми, налагащи се в битието на човека неизменно отключват низки страсти и позволяват превръщането на най-близките хора в кръвни врагове.

Пречупено през призмата на социално - историческото тълкуване, разпадането на родовия космос в повестта може да се определи като трагично. То е изобразено като своеобразна историческа предопределеност.

В началото на повествованието Гераците са задружен и богат род. В този ясно оформен патриархален модел Йордан Геракът е главата, а баба Марга - душата на този цялостен, завършен и хармоничен свят, на този истински родов космос. Дядо Йордан е човек, чийто живот е съграден по строго йерархични, подредени нравствени закони. Той е пъргав и трудолюбив, надарен с практичен ум и с търговски способности, притежава меко и добро сърце, грижлив е, но и строг и справедлив и затова е обичан от всички. Той живее с усещането за преуспял човек. Успоредно с това усещане витае и нещо друго - слухът за придобитото и заровено имане. Откроява се идеята за отличеност от другите, но и за хищничество, самотност и агресивност. Идея, заложена във фамилното Герак - ястреб.

Чрез съдбата на героите си писателят насочва вниманието не към причините за прелома, а към техните последици в социално - нравствен аспект. Произведението се изгражда върху основата на контрасти: светло минало, алчно, порочно и безпощадно настояще, предвещаващо трагизъм бъдеще.

Социалната трагедия, разиграла се в дома на Герака, е добре мотивирана чрез силния образ на бащата. Социални и нравствени конфликти се преплитат, за да разрушат родовия космос, да разкъсат здравите човешки и роднински връзки: синовете ограбват баща си, Божан не отива на погребението на Елка, а огражда