АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - РАЗНИ ХОРА, РАЗНИ ИДЕАЛИ

ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА НРАВСТВЕНАТА И ПОЛИТИЧЕСКА ПОКВАРА В ОБЩЕСТВОТО

Основният замисъл на Алеко Константинов при създаването на цикъла от фейлетони Разни хора, разни идеали е свързан с разобличението на най-ярките типове обществена нравственост в българската действителност през 90-те години на XIX век. Чрез привидно безобидния смях публицистът кара читателя да се замисли върху същността на негативните явления, които пречат за осъществяването на хармонията в обществените отношения. Затова не е чудно, че гласът му се чува и приема като нравствен коректив на епохата.

Избрал за герои на фейлетоните си величията на деня, контрастно противоположни на обществените реалности, Алеко Константинов търси типичното в проявленията им. Различието в идеала" на своите герои от общоприетия морал авторът открива още в първия фейлетон от цикъла Разни хора, разни идеали. Негов субективен носител е помощник-регистраторът: Нашият помощник на регистратора е страшен комик. Изпокапваме от смях, когато почне да бомбардира несправедливата си съдба. Изповедната форма за индивидуален изказ на героя дава възможност да се навлезе в неговия ограничен свят и да се потърси смисълът на недоволството му, ориентирано към всички онези, които му пречат (все не мога да си пробия път!... ).

Във всеки следващ фейлетон Алеко Константинов задълбочава разобличението на деградиралия човек в условията на постоянна девалвация на нравствените ценности. Във втория фейлетон като герой е изобразен един от амнистираните палачи. Този път диалогично (по-скоро това е диалог в монологична форма) се влиза в неговия микрокосмос, изпълнен с грозна и покварена душевност. Без никакви скрупули този герой" на епохата показва истинския облик на едно мракобесно време, в което преобърнатите стойности се приемат като естествено явление - без никаква перспектива да се сменят обстоятелствата: Ура, да живее амнистията!... Тази амнистия призна, че всичките наши дела са вършени за спасението, за славата и за величието на България... Ха-ха, ха-ха...

Най-цялостно разгърнат е образът на героя лъжепатриот от третия фейлетон. Като социално явление той е познат още от фейлетоните на Христо Ботев. Но новото следосвобожденско време открива нови пътища за развитие на лъжепатриотизма. Героят на Алеко е свободен. Открито заявява желанията си: Солунската митница! Калифорния, да я вземе мътната! И иди, че не бъди патриот, иди после това, че не съчувствувай на македонците...

Единственият герой, който диалогизира (макар че в края на краищата пак налага собствената си позиция), е еснафът приспособенец от четвъртия фейлетон. Неговият прагматизъм е универсален и се препотвърждава, откакто съществува човекът. Удобен за всички времена, той е най-гъвкав и устойчив, защото го интересува само безличното и незабележимо съществуване:.Защо и ти да на влезеш в болшинството, както другите?... Па спечелиш ли веднъж доверието - накриви си калпака: няма да усетиш как ще ти тръгне работата напред. Реалист, без никакви романтични илюзии, този Алеков герой живее