Разни хора, разни идеали социално изобличителната

и художествено обобщителна сила на Алековите фейлетони

Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си, т.е. може да се каже, че те са плод на премислени наблюдения, житейски осмислен опит и творческа зрялост. Под общото си заглавие цикълът представя най широко обобщение на обществения живот и политическите нрави у нас през деветдесетте години на ХХ век време, което не е трудно за разбиране от нас днес поради много общи черти със съвременната ни действителност.За разлика от повечето Алекови фейлетони, тук героите не са действителни лица, а са изведени белетристично, като образи, получени по метода на художественото обобщение. Героите, представители на различни социални категории, са разни кариеристи държавни служители, безскрупулни политици, алчни за лесно забогатяване лъжепатриоти. Те са дребни, жалки хора, в които се разкриват най страшни инстинкти, страдат, че са закъснели, че други са грабнали техния пай, че други са по добри майстори от тях в подлостта.

Алеко Константинов е доловил не само типичното в поведението на представителите на различните социални категории, но и типичното в езика им. Обектът на изобличение е различен в различните очерци, поради което е различна и степента на недоволство у писателя. Най високо то се проявява, когато той вижда в лицето на своя герой не само дребния егоист и кариерист, но и търгаша с националните и обществени идеали, когато този герой е обществено зло.

Един от тия дребни кариеристи е представен в първия очерк от Разни хора, разни идеали в образа на помощник регистратора. Нищожен човек, който жадува за почести, той си служи с всички средства, за да се издигне. Никакви унижения не го спират стига да получи по високо място. На всяка подлост е готов само да постигне целта си. И с какво майсторство го описва Алеко Константинов, с каква лекота и убедителност, с каква пластичност. Авторът познава тия нищожни човечета, тяхната психология, техния език, стила на говора им.

Авторът има изумителното умение да изгражда образа на героя чрез собствената му реч. Героят сам разкрива себе си с пределна яснота и убедителност. Всяка дума е жива тръпка на неговата нищожна душица. А от мене по предан човек надали може да се намери казва помощник регистраторът. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. На, питай, който щеш. И на господина Стамболова съм подавал палтото, и сега пак го подавам на нашия министър. Аз имам добро сърце аслъ, хич не съм горделив. прибавя последната фраза глупавият кариерист с намерение да превърне хамелеонството си в добродетел. И продължава с откровен цинизъм: Зора ми е да изтикам регистратора. Бре анонимни записки ли не щеш, бре доноси ли не щеш, бре заплашвания ли не щеш нищо не помогна... Дрънкат ми някои диванета, че можеш, кай, да напреднеш, ама трябва да бъдеш, кай, подлец. Бошлаф! Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! В очерка е показано до какво нравствено падение довежда тия чиновници административно обществената система на тогавашната буржоазна държава те са морално опустошени, лишени от всякакви човешки достойнства, от всякакво духовно съдържание. Тук не може да не направим известни асоциации с хумористично-сатиричните изображения на Гоголовите герои.

По нататък във втория от очерците под същото заглавие е изобличен политическият престъпник, който е тормозил честните борци през бившия