АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
РАЗНИ ХОРА - РАЗНИ ИДЕАЛИ

В самото начало на 1897 г. във в. Знаме, В три почти поредни броя, излизат фейлетони под общото заглавие Разни хора, разни идеали. Познатият ни четвърти текст е намерен сред ръкописите на Алеко Константинов и е публикуван непосредствено след смъртта му. Днес тези четири творби са известни като цикъла фейлетони Разни хора, разни идеали. Тази Алекова творба може да бъде разглеждана в няколко плана.

Като литературно-историческа фактология, тя е продължение на една практика от възрожденско време, установена с обединените под общото заглавие на рубриката Знаеш ли ти кои сме? фейлетони на Любен Каравелов и Христо Ботев.

В библиографско-биографична проекция текстовете се явяват фактологично последни и свидетелстват за непредизвестено прекъснат творчески и житейски път. Разсъжденията тук са повече в плана на статистическото подреждане, започват с работата по подготвянето на първия том от Алеко Константинов. Съчинения (1901) на първия негов биограф Пенчо Славейков и фактите отдавна са известни.

В нормативно-естетически план обаче те имат особено място в поредицата от фейлетони, писани от автора в периода 1894-1897 г. Разгледани така, четирите фейлетона бележат крайната точка по пътя на вътрешната еволюция на жанра при Алеко Константинов и оставят открит въпроса с какви точно свои особености правят възможно това.

За да се разбере добре постановката, трябва да се напомнят дефинитивните изисквания на жанра фейлетон: злободневно-сатиричен характер, обществена значимост на темите и злободневност на съдържанието, с хумористично-сатирична емоционална оценка и публицистична темпераментност; да насочва към значими обществени или лични недостатъци, които осмива; тъй като това е жанр художествено-публицистичен, използваните имена и факти в него могат да бъдат истински или измислени... Накратко, от една страна, фейлетонът трябва да бъде задължително актуален, злободневен, достоверен в плана на своя обект; от друга страна - разобличаващ, осмиващ, отричащ в плана на личностното негативно отношение на пишещия. Като резултат, чрез подобен род текст се заявява и защитава обществено ангажирана позиция.

Тези същностни особености на жанра открива и доста точно формулира в самото начало на века и Пенчо Славейков. В предговора към том I на Съчинения той посочва следните няколко характерни белега на фейлетона като жанр: актуалност, достоверност, проява на индивидуалитета на самия коментатор (защото: Лош фейлетонист е онзи, който се домогва да бъде обективен, фейлетонистът е лирически поет, чието изходно гледище за живота е аза. ), възможност за игрови превъплъщения и волята за нахлузване на маска, която вместо да пречи на говора му, спомага още повече тоя говор да бъде непринуден.