"За него-Живота-напавил бих всичко"

(Размисъл върху творчеството на Вапцаров)

За такъв голям поет,като Вапцаров поезията и борбата са лична съдба,негова духовна необходимост.Вълнуват го силните и драматични човешки чувства на работника, на разкаялият се братоубиец,на идеалиста; на невинния и на виновния за страданеята на бедния народ.

При Вапцаров думите никога не са търсени преднамерено. Те се появяват спонтанно,за да изразят найясно и пряко мислите и чувствата му.

Никола Вапцаров е безпорно между найголемите български поети,които найсилно вярват в доброто у човека.Неговата поезия прелива от любов и вяра към човека и към бъдещия справедлив човешки живот,който ще доде похубав от песен/похубав от пролетен ден".

За негоЖивоталирическият герой е готов на рисковани постъпки и опасно смели дела,само и само да усети пулса на живота,да участва в неговия ритъм и кипеж.Вапцаровата любов към живота се основава на неговата вяра в осъществяването на идеала.Цялата му поезия е облъхната от романтиката на тази вяра.

Борбата е дълбоко закотвена във Вапцаровата душа,и въпреки всички незгоди на Живота,въпреки нерадата съдба на работника,за Вапцаров живота е поценен от така желания хляб.

Цялата поезия на автора е обвързана с глада и борбата с Живота.Многократно тойЖивота,е обрисуван от Вапцаров като суров, безпощаден,навъсен,мръсен,зъл,но на границата между живота и смъртта,когато ти окачат въщето единствената мечта на човек е да усети още веднъж приятният гъдел как горе небето синее.Като основен опонент,като непобедим враг,в поезията на Вапцаров безпорно е живота,но когато осъзнаеш,че можеш да загубиш и малкото което имаш,да загубиш мечтите,вярата и борбата който усмислят дните му,човек се хваща за Живота и го държи със сила,коъто неподозира,че притежава.Лирическите герои на Вапцаров са ограбени от живота,многократно са усещали жестоката му плесница,но въпреки това са готови на всичко.

Когато четем Вапцаровите стихове от тях лъхат чувства,

безумно голяма енергия,вяра и сила,но и безкрайна простота.С такава лекота автора ги приземява,прави ги общочовешки и неумишлено ги закотвя в сърцата ни.Колко суров е бил живота тогаваможем само да гадаем,но чувствата в работническата душа разбираме ясно.Усещаме кипежа и неукротимостта й,непокорността и вярата й,усещаме силата с която Живота властва над хората.

От раждането до смъртта човек е обвързан с борбата. Борба със и за живота.

Един живот желан и нужен,и то какъв живот