Стефан Стамболов

Размишленията на един честит българский гражданин

I.

Доживях, слава тебе, Боже! Видях това, което душата ми най-искрено и силно

желаеше да види. Доживях да видя българи свободни, Българско княжество,

българска камара, български представители. Как може да се не радвам, да се не

веселя, а понякога да се и не понапия от радост, като гледам всичко това?!

Радостта ми е дотолкова голяма, блаженството ми така широко-безпределно, щото

понякога мене ми се струва, като че се нося на някой облак, и хвъркам-хвъркам,

а под себе си гледам милиони честити, засмени, радостни лица. В такива минутн,

които с мене се случват доста често, особено ако постоя до среднощ на някое

утощение, дадено в чест на растящите като гъби след дъжд комисии" или пък в

някоя вонеща ресторация с громко и претенциозно название, дето от полупияните

български нотабили разискват се разни политически, икономически и обществени

въпроси, като се подкрепят по един практически способ с най-неопровержими и

осезателни доказателства и аргументи, ази съм така честит, така самодоволен,

щото, ако в нея минута би дошъл внезапно китайския Император, за да ми каже "да

си променим местата", аз без всяко двоумеиие би отхвърлил неговото предложение.

Как? Аз, честитият български гражданин, да променя с когото и да би било моето

място? Това е невъзможно, немислимо, просто - престъпно да ми го предложи

някой... И, вижда Бог, ази съм даже готов да прокълна "най-тържествено" онова

нещастно място, дето би могла да се зачене и роди една такава престьпна мисъл.

И, ако това място бъде моя собствен мозък, аз и към него ще да бъда така строг

и неумолим, както дядо Богоровата "Сляпа-Баба" (Темида).

И така, аз съм най-честития, най-самодоволния, най-благодарния български

гражданин, и в силата на това позволявам си (и вярвам, че имам право) да

разкажа на моите простодушни братя за всичките си любвеобилни патриотически

мисли и чувства. За да направя това благо и народополезно дело аз съм се

ръководил от две светли мисли: 1) да съобщя на моите съграждани свещенния онзи

огьн, който гори в гърдите ми, и който е началото на всяко смиреномъдрие и

благодушие и 2) да оставя на потомството си завет от една колекция на

най-искренни и дълбоко патриотически мисли и чувства, които като чете и

изучава, то ще да се облагородява и возвишава в помислите си. И така, напълно