Различава ли се детското страдание вчера и днес_

Страдание има в живота на всяко човешко същество, макар и в различни дози. Погледнато през детските очи, то е нещо съвсем различно за всяко едно от тях. Може би се различава във вида си сега, отколкото преди, но количеството и болката си остават все същите. Ако вчера децата са били роби или жертви на нечестни възрастни игри, то днес те, същите тези деца, са или на улицата с по една шапка в ръка, експлоатирани от родителите си, или, още по-лошо, някъде в някой сирачески дом, посредата на нищото.

Състоянието на децата в една държава показва нейното икономическо състояние и моралните ценности на жителите. Достатъчно е само да се огледаме наоколо. Зимна вечер. Посивели стари сгради, които сякаш всеки момент ще се срутят, тъй като семейната любов и уют, които са запълвали пукнатините, отдавна са изчезнали. В калните локви на улиците се отразява слабата светлинка от улична лампа. До най-близката кофа за боклук, която повече прилича на градското сметище, стои дете - измършавяло и премръзнало, гладно и самотно. В очите му, насълзени от студ и мъка, се вижда умора и измъченост неприсъща за едно невръстно дете. Сякаш вече е видяло и преживяло всички жестокости и злини на този грешен свят и смисълът за живот е изгубен някъде в пустошта.

Това е една типична гледка както и за днес, така и за вчера. Обаче ако сравним страданието на едно дете, израснало на улицата или в детски дом, с това на живеещо под покрив от любов, изградена от родителите му, ще видим огромни разлики. Но как всъщност изглежда страданието? За мен, едно дете, чиито родители имат средностатистически доходи, страданието може да е и проста забрана на неща, които ми доставят удоволствие. Докато преди горчивината на подрастващите се е изразявала по-скоро с липсата на избор и усилената работа.

Слънчевото дете на българската поезия - така бил наричан Смирненски от своите съвременници. Така останал и в записките, които с любопитство четем сега. И може би точно слънчевите отблясъци са му помогнали така добре да улови пределно истински моменти от живота на децата. Всъщност от живота, който всички ние заедно живеем - този от вчера, днес и утре.

А какво стана с детския труд? Той остана непокътнат през годините, и достигна до нас, до днес, само с малки, незначителни промени. Едно дете, станало жертва на подобни неволи в ранния си живот, може да види повече страдание за месец, отколкото някои хора виждат цял живот. За това дете всяка троха хляб означава безмилостен труд

Не мисля, че децата днес не плачат, както преди, но в крайна сметка всичко зависи от родителите, от възрастните, достатъчно отговорни, за да помогнат на един живот да не приключи преди още даже да е започнал.