Разказът Една българка е един от върховните на Вазовата проза.Писателят е вдъхновен за него ,както и за редица други творби,от героизма и нравствените добродетели на обикновния човек от народа,проявени в напрегнатата,драматична борба за национално освобождение.

Образа на глвната геройня в разказа баба Илийца-Вазов изгражда на фона на историческото събитие от пролетта на 1876г.Той обича географската и историческата точност,чрез които засилва илиюзията за правдивостта на разказаното и читателят възприема случката в разказа,като част от голямото всенародно събитие.

След обяд на 20 май 1876г. една възрастна жена от Челопек с болно дете се е отправила към Черепишкия манастир.Това е баба Илийца.Оъ две седмици двегодишното и внуче е болно.Грижите за него са паднали изцяло върху нея.защото е сираче.едната жнеа е направила всичко,което е по силите й,но нито бабешките лековеи баяния,нито хекиминат от Враца,нито молитвите от селския поп са помогнали.Като религиозна жена,тя търси упование в лечебната сила на молитвата.Затова в неспокойното време,когато във Вранчанския балкан е разбита Ботеват чета,когато турски потери кръстосват по пътищата и околността,тя с голяма тревога на сърце бърза през церовта гора час по-скоро да стигне манастира.
Изведнъж пред баба-Илийца застава момък,облечен в чудати опнати дрехи с шитите по гърдите и пушкаЛицето му е бледо,измъчено.Той й препречва пътя и я моли за хляб.Тя веднага се сеща,че е от ония дето ги гонят сега и се уплашва.В това размирно време е опасно да се срещнеш такъв човек,още повече да разговаряш с него и да му окажеш помощ.Но доброто майчино сърце на баба-Илийца не може да остане безчувствено и равнодушно пред чуждото страдание.Той я кара да бръкне в торабата и да потърси хляб .В нея намира останали само няколко сухи корички.Дава му ги.Нейното състрадетелно отношение поражда доверието на бунтовника-той я пита дали може да се скрие в селото.Баба-Илийца съобразява че там е огън сега-ще го предадат на турците,а и униформата му ще го издаде.Затова,гледайки милостиво измъченото му лице отговаря:Не може, синко не може!Почусвала отчаянието му ,след кратко колебания му предлага да се скрие в гората,а тя ще