Разказът Ангелинка от Елин Пелин, описва живота на едно сираче. В него се показва реалният и въображаемият свят на момчето, за което по-късно разбираме, че това е самият автор. Пишейки този разказ той се връща в своите юношески години и може би с насмешка се досеща за детските си мисли и преживявания.

Главният герой в този разказ е едно момче, което остава без родители и живее в къщата на леля Станка, която се грижи за него. То пък от своя страна и се отблагодарява за грижите като й помага в къщната работа.

Леля Станка много често разказва на децата от къщата за две мистични жени леля Дъмша и нейната дъщеря Ангелинка. Децата страшно много ги обичат дори без да са ги виждали. За тях те са добродушни и разумни - пример за подражание. Леля Станка описва с много красиви думи малката Ангелинка. От многобройните слова изречени за нея дванадесет годишното момче започва да мечтае за малкото момиче. Тя става неразделна част от неговия живот. Момчето си я представя като кралица, а себе си като принц, който я спасява от злините.

Един ден пристига писмо от леля Дъмша, в което тя пише, че на Възнесение с малката Ангелинка ще отидат на гости в къщата на леля Станка. Всички деца са много радостни, с изключение н сирачето. Накрая на писмото има за всяко дете по именно много поздрави освен на него. В този момент му става много тъжно и си мисли, че на никого не е нужен. Още по-тежко му става, когато се сеща, че на празника той няма да си бъде вкъщи и няма да види своята принцеса Ангелинка. Сдържайки сълзите си то се отдалечава от развълнуваната тълпа. Разстроено момчето отива във обора при магарето и там не може да сдържи сълзите и огорчението, което изпитва.

Рано сутринта преди да тръгне от къщата на леля Станка на вратата той не може да са сдържи и казва на добрата жена, какво му тежи. Тя го успокоява, като му казва да се върне, колкото се може по-бързо, за да може да види леля Дъмша и Ангелинка. Вървейки по пътя дванадесетгодишното момче не спира да мисли за първата среща с момичето на мечтите си. Дори в нощта, която изкарва под звездите неспирно мисли за образа на момичето. Той си я представя като ангел.

На следващият ден момчето с весели подскоци и сияещо лице се завръща към къщата на леля Станка. По пътя то бере цветя, радва се на птичките и на заобикалящата го среда. Камбанен звън го съпровожда до дома, където вече са пристигнали гостите. На вратата цялото му тяло трепери. В стаята на едно столче седяла леля Дъмша. Тя е стара жена кокалеста и жилава. Момчето не знаело какво да стори и се досетило да се наведе и да й целуне ръка от уважение. На друго столче до нея била седнала малката Ангелинка. Момчето с треперещи ръце й поднася набраните цветя, които се разпиляват навсякъде около момичето. Толкова