Петя Александрова 11е клас 19

Разказвачът Вазов

свидетел и съдник на следосвобожденската епоха

План-конспект

.Увод

Патриархът на българската литература е първият наш професионален белетрист. Неговите творби стават база на следващите поколения писатели. Това му дава самочувствието на първопроходник съзидател и страстен коментатор на бурната съвременност в следосвобожденска България.

.Теза

Авторът е аукториален повествовател. Като човек, който добре познава житейските драми и нравите, Вазов преценява, тълкува и предлага своя интерпретация. Той дърпа конците на действието, провокира и изпитва героите си, заставайки на едно интелектуално ниво по-високо от тях.

.Изложение

В разказите си Вазов винаги е наблюдател, който не просто загатва своето отношение, а директно, често живо и разпалено коментира случващото се. Героите и събитията се пречупват в рамките на личния морал на твореца, контрастиращ на обезличителния и безнравствен дух на епохата. Те се представят пред читателя отразени от субективния Вазов мироглед, но маркирани в битието на епохата.

А.Свидетел

• достоверност хронотоп време и място на действието (винаги целенасочено и конкретизирано упоменат от автора)

• яркост на образите портретът предхожда изявата; средата и вещният свят формират и илюстрират характера; единичното и частното са естествена проява на множественото и общото

• прецизност в събитиен аспект сюжетът на разказите е взаимстван от действително произтекли събития и предаден във възможно най-прецзния художествен маниер

• двоен поглед върху националната свобода (преди Освобождението) идеална мяра на епохата /Дядо Йоцо гледа/ и (след паметното събитие) делнична даденост за занимавания от битови грижи човек /Урок/

Б.Участник

• аз-повествование формата не е художествена условност, а жива реалност /Урок/