Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази. То е разкрито в два плана като красота от естетически и от нравствен тип. Независимо дали се проявява като пластическа (материална) или като духовна даденост, тя е умиротворяваща сила, способна да помири Йовковия човек със себе си и със света. Нейни носители са два типа герои обаятелни грешници и Христови праведници. Чрез тяхното поведение Йовков изразява езическите и християнските национални представи за абсолютната красота и абсолютното добро. Тези герои, независимо от социалните, историческите и етническите си различия, притежават общи черти, които ги разграничават от обичайната среда чудновата външност (Серафим, Люцкан, Стоил); безкористен култ към красотата, която не само носят, но умеят да съзерцават и съхраняват; алогично поведение (целувка на уличен в престъпление другоселец, безкористно дарение на непозната, прегръдка на чумав); пространствена необвързаност и битова освободеност (те преминават спокойно морални граници убиват, крадат, прелюбодействат, нарушават брачна и любовна клетва); носят висша мъдрост, която им помага да четат скритите знаци на битието (езика на цветята, хайдушката летопис по дърветата) и сами да ги създават (пеещи каруци). Те обитават друг свят, една вторична реалност. Ето защо в традиционния бит те присъстват като чужденци, т.е. като другосветци (Е. Мутафов). Чрез маргиналните герои от тази вторична реалност Йовков конструира своята романтична утопия за всепобеждаващото нравствено начало и за мощта, всесилието и неподсъдността на красотата. В този друг свят Йовковият човек е ситуиран в кръгово време и пространство. Негови образи-хронотопи са Планината (легендарното хайдушко минало), Чифликът (идеалното време на един загиващ тип патриархален живот) и Ханът, споил в нравствено-естетическо единство хората. Те са сакралните централни обиталища на човешката красота в Йовковия свят. Представата за кръговостта на идеалното времепространство е проектирана в идеята за генетическата приемственост и непреходност на красотата.