Забравена парола?
Начало на реферати

Разказите на Йовков – послания за доброта и човечност


Разказите на Йовков – послания за доброта и човечност



Творчеството на Йордан Йовков издига българската литература на едно ново и много завидно положение в началото на миналия век. В него е намерило място търсенето на ново поле за етиката, разгърната е идеята за универсалното добро, но не като абстракция или утопия, а като реално присъща на човешкия свят явление.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия. В тях са описани сблъсъци, насилие, надмощие на злото, но човекът в тях е винаги съществото, което е способно да се пребори с тези злини, защото умее да се променя. В него Йовков е заложил своя хуманистичен светоглед да вярва в човека, в неговите скрити възможности да променя света за да възтържествува доброто.

Такъв безспорен пример е и разказът „Серафим”. В него са заложени дълбоките нравствени внушения на Йовков за същността на човека, за неговите връзки с Бога, за способностите и превратностите в характера постъпките му. Безкористното добро, което героят на разказа извършва, давайки единствените спечелени с честен труд пари на непозната жена, го превръща в ярка личност, носител на най-благородната характеристика – човечност.

Отново Йовков залага на образ, който много се различава от околния свят и не се вмества в представите на околните. В обрисуването на Серафим Йовков използва своя любим подход – въвежда ни чрез представата и гледната точка на друг герой. Няма ги характерните ценности квалификации за характера и посдтъпките. Чрез думите и делата си се оформя и непрекъснато се изявява образът на Серафим. От „таласъм” и „плашило”, той постепенно се превръща в един беден, окъсан чудак, с разръфано палто с големи грозни кръпки, рошава коса и влажни, недоспали очи. Серафим говори тихо и кротко, смее се беззвучно в поведението му има примиреност и кроткост. Даже когато се храни, се старае да не вдига шум, за да могат и птичките около него да клъвнат някоя трошичка. В типовата характеристика на Серафим изначално е заложено доброто, човечността. Именно на героя (шестокрил ангел, вестител) и неговата работа, която предполага пътуване и среща с много и непознати хора, предопределят сякаш мисията му – да се явява там, където някой се нуждае от помощ, да подава ръка. Пътешественикът Серафим с непостоянното си пребиваване тук и там е свободен човек, независим от суетата на битието, от условностите на еснафското съществуване. Надживял изкушенията на материалното, герояг сякаш е презван да прави добро.

Околния свят не може да го съблазни с нищо. Серафим не забелязва даже необходимостта от закупуването на ново палто, защото много често спечелените пари през лятото е давал на други хора и тук следва неволно чутия от него разговор между непозната жена и кръчмаря. Мъката и безизходицата, бедността и страданието – ето това може да докосне голямото човешко сърце на Серафим. Няма описание на срещата му с жената, нито даването на пари, за да лекува мъжа си. Йовков е заложил на него като на акт на изключителен жест на доброта на Серафим, а на психилогизирането на ситуацията. След като е чул разговора между Еньо и Павлина, „Серафим тихичко прибра хляба си и се изправи”. Този обикновен жест ще проговори по-нататък.

Разказите на Йовков – послания за доброта и човечност facebook image
Публикувано от: Елена Иванова


Човекът и градът, светлината и мракът в поезията на Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.