Разказите на Елин Пелин

1. Особености на Елин Пелиновия разказ:

Белетристът е майстор на късия разказ и втори белетристичен връх след Вазов. Обект на изображение е българското село, а главни герои са селяните, най често от Софийско.

Разказите му се градят върху случката. Писателят се движи по най краткия път на фабулата, одължавайки времето до кулминацията, но скъсявайки времето между нея и развръзката. Пейзажът е съществен елемент от Елин Пелиновия разказ като често в контраст е основното настроение на героите. Социалните и нравствените конфликти в разказите на Елин Пелин са реализирани чрез образите на: ратая, бирника, дребния стопанин, самотната жена, кмета и други. Основни топоси са нивата, кръчмата, мегдана и други. Човекът често е видян като драматичен кръстопът между природните си пориви, силата на традицията и социалните конфликти, в които почти винаги е замесен.

За Елин Пелин трудът е истинска мяра за смисъла на човешкото съществуване. От една страна той е средство за оцеляване и затова е тежък, а понякога и жесток. От друга страна е върховен съзидателен акт на творчество и затова носи удоволствие. Разкази, в които трудът е страдание, породено от социалната несправедливост или от жестоката природа са:

• По жътва:

Тук ритуалите на любовта преминават в ритуали на смъртта и водещ е мотивът за несъстоялата се сватба;

• Закъсняла нива:

Тук е използван мотивът за разрушения дом, защото Лазаринка и Дойно, отстоявайки своята чест, разрушават семейството си;

• На браздата:

Тук идеята е, че човек е трагично сам и никакви усилия не могат да го спасят, защото липсва съпричастност;

2. Разказът Ветрнната мелница:

Написан е през 1902г. и представлява разказ идилия. Тук трудът не е социално страдание, а творчески порив, който носи удоволствие. Разказът е замислен като прослава на виталността, любовта и приятелските отношения между хората. Идеята е взета от действително съществуваща вятърна мелница в Байлово, която Йото Варджията е започнал да строи, но после изоставил. Така се е превърнал в прототип на Лазар Дъбака. В заглавието е използвана жаргонната дума ветренна, за да се внуши идеята за свободата на духа на героите.

Сюжетен център е самият процес на построяване на мелницата. Мелниците са места, които се свързват с въображението и са далеч от разума (Дон Кихот). Това са места, които носят романтика. Двамата герои са чудаци, за които работата е важна сама по себе си, а не заради крайния резултат. За тях трудът е творчески акт, спонтанен израз на човешка жизненост.

Разказът започва с изображение на голямата суша. Но в тон с общия жизнерадостен характер на творбата, сушата е предадена с по меки краски в сравнение с бедствието от разказа Напаст божия. Именно сушата кара героите да построят вятърната мелница, която обаче става излишна при приближаването на дъждовните облаци. Картината на народното веселие е нарисувана с голямо