РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийското поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените и недра.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я!

Ида, и-даа! отзова се друг отдалеч.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано".

Така започва разказът Косачи" първият разказ от първия том на съчиненията на Елин Пелин, подредени от самия него. На читателите разказът Косачи" е известен не само с незабравимата картина на прохладната лятна нощ над безкрайното Тракийско поле. Той е известен и с очарованието на образите и на скритата човешка мъдрост в думите на Благолаж, който, загърнат в ямурлука си, разправя на своите съселяни, налягали край огъня, чудновати приказки.

С този си разказ Елин Пелин ни въвежда направо сред своите герои това са селските бедняци, осъдени от обществото на тежък труд и неволя. Към тях, които

0 животът много често смазва напълно, сладкодумният Благолаж отправя своите слова, за да им напомни неотменни и по-висши истини от истината за трагичната

им участ.

Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова ... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек".

Да съзнаваш неотменните си права на човек и човешкото си достойнство, когато животът ги е потъпкал напълно какво по-трезво съзнание за реалността? Това съзнание народът е влагал в своите приказки, за- да не падне духом и при най-тежките си изпитания, за да самосъхранява своята жизнена енергия. Това е същата . духовна жизненост, с която се е отличавал нашият народ и в най-черните дни на неволята, и в историческите му борби, когато от него са били изисквани върховни жертви.

Вслушайте се в думите на Благолаж, за да разберете с какво трезво съзнание народът преценява собственото си положение. Той умее да се самонаблюдава и съчувствено да се надсмива над себе си с някаква зла ирония, която издава многото горчивини, натрупани в душата му през неговия дълголетен мъченически живот. Но в същото време той крие в себе си един неспокоен и търсещ дух, който не е позволявал да бъде затъмнено чувството му за собствено достойнство. Не са потребни много думи на Благолажа, за да изрази тази духовна отличителност на народа ни, обяснявайки на Лазо смисъла на разказаните от него чудновати приказки:

Това е приказка, разбираш ли... Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голтаци, дето сме тръгнали с коси на рамо и с просеник в торбата да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина, но защо ти е тая пуста истина?"

Но защо ти е тая пуста истина?" заключава Благолаж и в неговите думи ние изведнъж долавяме колко живо и непримиримо е чувството, с което народът реагира