Разказите на Чехов

Чеховите герой добри и зли, умни или глупави, значителни или незначителни са осветени отвътре, живи, реални. Писателят рисува живота и героите такива, воден от своята вътрешна свобода и непринуденост.

Скромността и простотата са за него не само етично понятие, но и естетически закон. Като реалист Чехов постига краткост и съдържателност в своите разкази. Според него Краккостта е сестра на таланта и Да се пише талантливо, т.е. кратко. Към тези сентенции може да се добави мисълта да пишеш кратко е не само трудно, а изключително трудно.

Майсторът на късия разказ Чехов освобождава повествованието си от дългите встъпления, от разяснителните епизоди, от подробното описание на външността на героите и биографията им. Чехов притежава дарбата да вниква в човека: Той виждаше и чуваше в човека в лицето, в гласа и в походката му... (Куприн)

Писателят извайва сякаш вечно затънатата фигура на учителя с галоши, с чадър в ръка, неговият тъп, вечно следащ крамолата поглед и отведнъж представя същността на този педагог. Само с три, точни като формули думи човекът в калъф художникът представя неговата закостенялост, неговата отчужденост от хората и живота, който преминава край него.

Чехов се стреми към правдивост, обективност и безпристрастност. Сремежът му към правдовост се свързва със сремеж към простота и естественост в повествованието. Писателят се стреми към опростяване на изказа, като избягва натрупването на метафори и прекалена образност. Художникът преплита, а понякога слива комичното с трагичното, като постига простота и естественост. Чехов е чужд на фалша, преувеличеността и излишния патос.

Разказите Човекът в калъф, Френско грозде и За любовта представляват трилогия, в която се разработва родствената проблематика. Малката трилогия е публикувана през 1898г.

Общ е повествователният им модел разказ в разказ, като трите истории са обидинени от четвърта, която служи като рамка на действието, за срещата на Буркит, Иван Иванич Чичша Хималайски и Альохин. В първият си разказ гимназиалният учител Буркин разказва за своя странен колега, във втория Иван Иванич си спомня за брат си и за мечтата му за собствено имение с храсти френско грозде, Альохин разказва своята история в третия разказ.