Мечтата за хармония в битието в разказите Косачи, Край воденицата и Мечтатели на Елин Пелин

Разказите на Елин Пелин са заредени с онази емоция, която познава всеки, прекарвал летата си на село. Те носят невинния и чист романтизъм на селските лета, очарованието на свежия въздух и душното лято. Ала поставят и проблеми за тежкия, усилен живот, за несправедливостите, за нарушената хармония на битието.

Героите на разказите Косачи, Край воденицата и Мечтатели са станали жертви на обстоятелствата, тяхната вътрешна хармония е нарушена. В безсилието си пред тези обстоятелства, те живеят отдадени на мечтата за нейното възстановяване. Това е мечтата за връщане на времето, на изгубената любов, поправяне на социалната неправда, която те разделя от човека, когото обичаш. Докато Лазо, Рустем и чичо Горан вярват, че могат да поправят несправедливостта на живота, било то чрез билето разковниче или чрез завръщането у дома, то за Свилен и Милена всичко вече е изгубено. Общите мотиви, обединяващи трите разказа, разкриват проблемите на битието, но не и тяхното решение. Това е предоставено на героите. Защото, за да съградиш нещо трябва да се бориш за него, да вярваш в него, да мечтаеш за него.

Повтарящият се мотив за приказката в Косачи и Мечтатели и за песента в Край воденицата е обвързващ за трите разказа. Чрез песента и приказката се поставя проблема, създал нарушената хармония. Дали това ще е отхвърлената любов на Акима или съмнението и мъката, разяждащи душата на Лазо, или болката и обречеността на Свилен и Милена няма значение. Важното е, че приказката/песента задействат асоциации с ежедневието, където се случват житейските несправедливости. Вп есента на Свилен се повтаря мотивът за жалбата по изгубената младост, а заедно с нея и младежки мечти:

Де гиди млади години,

колко се лесно минахте!

Възстановяването на хармонията между Свилен и Милена е невъзможно, защото самият акт на това би бил отново грях: Тя се предаде на гърдите му и като в прежни минали дни устата им се сляха в целувка, сега вече греховна целувка. За съжаление миналото се е изменило в настояще и това настояще е затворен кръг от циклично повтарящи се действия, чрез които героят се стреми да забрави мечтите си за хармония в битието: Веселият, лудият Свилен, дето го познаваш ти умря. Тоя Свилен, дето сега го гледаш, е друг намръщен, лош и пиян! По време на тази целувка хармонията частично се възстановява, защото времето спира и не съществува нищо друго освен любовта на двамата герои, та макар и грешна. Ала времето не може да спре завинаги, защото то е подчинено другиму на болният баща, на съпруга, на съдбата, разделила двамата влюбени. Остава им само мечтата една невъзможна мечта, която трябва да се крие, защото е в разрез с нормите на битието, която може да съществува единствено при необичайни обстоятелства, скрита сред сенките на върбата край воденицата. Мястото не на действие не е избрано случайно това е родният дом на Милена, а не домът на съпруга й, защото именно този нежелан брак се явява нарушаване на хармонията. Воденицата е спомен от щастливото минало на героите, ала това минало днес е невъзможно и остава само спомен.

В Косачи приказката и песента поставят два различни проблема. Първият е за реалността и мечтите: Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек. В един свят, където дори чрез усилен труд не можеш да си сигурен за прехраната си, където грозното е повече от хубавото в живота, приказките и мечтите те спасяват. Спасяват