Иван Вазов

Разкази 1901-1921 - За Костенецкия водопад

(НОЩЕН ИЗЛЕТ)

При всичката зеленина и прохлада на София през миналия юли, мене ми се дощя да

я напусна за ден-два и да се разходя до друго зелено място.

И като мислех за разните кратки и евтини разходки, които бих могъл да сторя, с

неодолима сила ми се натрапи в ума видението на Костенецкия водопад, на

гръмливия и величествен Костенецки водопад, залюбен вече от мене през две

по-ранни посещения.

И реших да ида пак да го погледам. Взех си една вечер чадъра и с трамвая се

озовах на гарата.

Вечерният, смесеният влак трябваше да потегли към Тракия на 10 часа и 10

минути. Но както всеки български влак, който се почита, той се реши да мръдне

едвам къде 11 часа и няколко минути. Имало закъснение! Пак закъснение!... Няма

нищо: слънцето пак ще продължава да обикаля около земята - според свещеното

писание и г. Йончева - от изток към запад, катаклизъм световен няма да стане от

това закъсняване и Костенецкият водопад няма да побегне или да пресекне, ако

стигна там един час по-късно. Какъв дявол, не сме ни англичани, ни американци и

за времето не плащаме нищо.

Горе-долу с такива едни философски размишления на честен ориенталец аз спокойно

дочаках тръгването на влака, който важно и бавно напусна гарата и запъха из

тъмното поле.

Другари в купето ми бяха двама господиновци, една мома с хубаво меланхолично

лице, облечена в черни дрехи, и една бабичка - всичките тръгнали от София.

Всички си бяхме чужди един на други и затова в купето царуваше тържествено

мълчание. Когато завъзлазяхме по вакарелското възвишение, влакът спря на едно

съвсем безлюдно място сред къра. Той спря и като че искаше да нощува там,

защото вече не тръгваше. Защо беше това бавене? Настана недоумение в купето.

Всички наставаха да гледат от прозорците какво има. Но нямаше нищо особено

навън. Само луната беше изгряла от нощното небе и осветляваше с мъртвата си

светлина ниската вакарелска планина и тъмните храсталаци пред нас. Раздадоха се

недоволни възклицания по повод на тоя маеж, завърза се разговор. Духът на