Иван Вазов

Разкази 1901-1921 - Ложа No. 1

(ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЕДНО ЗАСЕДАНИЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ)

Отдавна е минал два часът, а залата е все пуста.

Пуста и меланхолична (ох, как меланхолична!) стои червената министерска маса.

Пуста е и ораторската червена трибуна.

Един пълен контраст на тях са галериите и ложите: те са почернели от свят.

Тоест галериите - защото ложите са пъстри и шарени от яркоцветни дамски носии,

капелини и лица.

От първата ложа, дето аз съм турен в един вид инквизиция, загнезден между

столове отпред, заняти от госпожи, и здрави мъжки колени и гърди отзад, аз

жедно хвърлям погледи между овалните глави и рамена на дамите върху празната

зала, дето сега ще се извършат кобни работи за България, дето ще се туря на

въпрос нейното бъдеще. И нетърпението ми расте, защото депутатите не влизат и

заседанието се не отваря.

Нетърпелива е и публиката зад мене, уморена да чака повече от един час. Тя

състои от професори, адвокати, вестникари, високи чиновници. В дъното на ложата

един щастливец, адвокатът г. Г., е сколасал да се качи на един стол и оттам

гледа нашироко, без да му пречи нещо отпред, непристискан от никого. Той не би

менил поста си сега за едно царство! Щастливец! Често си поизвръща гърба насам

и тогава аз виждам, че стената го е набелила с вар. Тоя цвят носят гърбовете и

лактите и на други. Аз от десетина години знам това свойство на тая знаменита

стена от първата ложа... Ето една доброкачествена вар, която си струва парите!

Отдясно ми, стиснат като мене, е моят приятел г. Н., ексдепутат от една

среднегорска околия. Той ми изказва нетърпението си по френски - той все на тоя

език има обичай да ми приказва - и за да го залъже, захваща да ми чете латински

стихове от Хорация. Това привлича вниманието на дамите, учудени да чуят такава

ученост от едно шаячево сетре...

*

Но скоро вниманията се обръщат към залата: там почват да влизат народните