Иван Вазов

Разкази 1901-1921 - Фелдфебел Стамболков

На 1885 година, през ноември, няколко дена подир обявяването

Сръбско-българската война, аз и още няколко гимназисти от Сливенската гимназия,

под омаята на патриотическото въодушевление, записахме се доброволци, с

намерение да тръгнем за сръбската граница, към която се стичаха всичките сили

на България, за да дадат отпор на нахлулия в земята ни неприятел. Въпреки

ожиданията ми нас ни пратиха в дружината, която остаяше още в Хасково,

назначена да бди върху южната ни граница.

Това беше едно разочарование за мене: аз ламтях да ида там, дето вече ехтяха

гърмежите на войната, а ме запряха в един заглъхнал, далеч от нея градец, да

върша проста гарнизонна служба.

Няколко дена след пристигането ми в Хасково постигна ме втора неприятност. Един

войник дойде при мене веднага подир завършването на учението и ми каза:

- Ти ли си войника Ячев?

- Аз съм - отговорих.

- Вика те господин фелдфебеля в ротната канцелария.

- Кой е тоз фелдфебел?

- Стамболков - отговори войникът.

Последвах го. В канцеларията, до една маса с разфърляни книжа по нея, стоеше

фелдфебелът, когото пръв път виждах, а до друга маса стоеше друг един войник,

писар.

Фелдфебелят беше около трийсет и пет годишен човек, къс, пълен, с удивително

валчеста глава и бузесто-червендалесто лице, с черни къси мустаци, настръхнали

и паднали въз горната устна. Той ме изгледа със строг началнически вид, какъвто

подобава на един фелдфебел, който се почита, и ми каза бързо и сухо:

- Ячев, ти ли си?

- Аз, господин фелдфебел.

- Ти си назначен мой вестовой.

Тия думи ме попариха. Чувството за моето достойнство се нарани заедно с

отлетяването на последната ми мечта да зема участие в борбата за нашата

независимост, за което доброволно бях напуснал уроците си.

- Аз, господин фелдфебел, позволете...

Но той ме не остави да довърша:

- Земи тая бумага и я занес на командира на дружината и веднага се връщай.

По тона, с който заповядваше, разбрах, че беше излишно всяко по-нататъшно

възражение. Зех писмото и го занесох по адреса му.