Иван Вазов

Разкази 1881-1901 - В Пирин

Хубава е нашата Пирин планина!

Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви

страшни борови гори, какви дивни хубости!

Лете по ония ти широки пасбища пъплят вакли стада, мучат гойни крави, цвилят

лъскаво-влакнести коне, пуснати на свобода; а овчарският кавал пищи някъде, та

огла-щава долини и усои и весели цяла планина...

А бистри хладни поточета весело скачат от стръмните урви, лъкатушат из

миризливите долини и сладко, сладко шумят, сякаш че пеят нещо... Качиш ли се,

хе, там на снежния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и

нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на

Македония; а на юг върховете светогорски, зад тях - Бяло море; а погледнеш ли

нагоре - ще видиш бога!...

Хубава е, хубава е пустата Ирин-Пирин! Но ние ще й идем на гости зимъска,

когато са страшни нейните зимни веявици, нейните снежни бури и фъртуни. Те

бучат като ад и засипват пътища и долове с дебели преспи. Тя тогава прилича на

едно гробно царство. А гладни глутници вълци сноват по белия сняг и очите им

светят в нощната тъмнота. Тежко на пътника, който се е изгубил ноще из тая

планина при такава буря!

То го кажи през една такава нощ (беше тъкмо срещу Коледа), в планинското село

Р... дядовата Лазкова челяд очакваше нетърпеливо Климе.

Защото Климе, Лазков син, беше отишъл през деня в Мелник да търгува и да накупи

премени за майка, за млада булка и за двегодишното си дете, та трябваше да се

завърне най-късно привечер, а ето вече мръкна хубаво, пада нощ, а него го няма.

А как грозно и страшно фучи навън фъртуната. Тя удря в прозореца, хлопа на

вратата, раздигва ръжаницата от покрива... сякаш разбойници нападнали на хижата

и искат да влязат вътре.

А на домашните се свиват сърцата от страх и безпокойство. Булката слухти при

всяко удряне на прозорчето не ще ли бъде това Климе.

Но не, Климе не иде и все фъртуната пее навън. Но как е тъмно, боже!