Иван Вазов

Разкази 1881-1901 - Саломоновският цирк

От два месеца по зидовете на всичките одески улици се мяркаха от голям размер

обявления, розов цвят, пред които винаги имаше натрупани любопитни. Тия

обявления се пръскаха от дирекцията на Саломоновския цирк на Соболевска улица.

Те се отличаваха от предишните обявления на цирка по това, че на тях стоеше

изображението на един великан, с ръце голи до лакътя, от шията до коленете

облечен в нещо като ризница, добре залепена до месата му. Тоя великан имаше

гордата поза и самоуверения вид на герой, който очаква да го предизвикат.

И действително, това беше фигурата на един герой от Саломоновския цирк - един

площаден борец с рядка сила и стоманени мускули, който досега не беше още

надвит, както казваше и обявлението. Там се прибавяше, че тоя ден се уголемява

от триста на хилядо рубли наградата за оня, който сполучи да събори великана.

Дирекцията на цирка имаше своята сметка в това: първо, тя знаеше че няма да

даде тая сума, понеже и тазвечершните охотници, които би помислили да мерят

силите си с пехливана, бездруго щяха да бъдат повалени и смачкани в пясъка на

арената, както трийсетина души други досега; второ, с това увеличаваше нахлувът

на посетителите и дохода си. Тя разчиташе на грамаден успех и затова още, че

тая съща вечер даваше блистателната историческа феерия "Мазепа".

Присъствието на тоя непобедим борец възбуждаше сега толкоз повече интерес, че

той беше престанал да бъде предмет само на едно банално любопитство, а вече

възбуждаше до висока степен просташките национални вражди и зависти в

стохилядната разнородна тълпа на Одеса. Именно, той беше не русин, а нещо

немец, нещо евреин и нещо поляк, ако съдим по името му: Давид Цингер

Войцховски. И трите народности си го присвояваха и се пъчеха с него. На арената

те му правеха овации с шумни ръкопляскания, когато се появяваше, като на някой

гениален маестро. В тия ръкопляскания се криеше и едно явно враждебно дразнене

към останалата публика в цирка, която не принадлежеше на горните три народности

- русите. И колчим се явеше някой от тия последните - явяваха се преимуществено

малоруси - било по доверие в своите сили или по лудешка смелост, или най-после

от проста алчност за придобиване триста рубли, неруската публика го заливаше с