Иван Вазов

Разкази 1881-1901 - Първи май на г-на Старков

(Невинно разказче)

На разкошната зелена полянка край гората на село X. в околностите на София

Димитър Старков, виден столичен чиновник, с гойна фигура и благодушен поглед,

празнуваше заедно със семейството си завчера първи май.

Жена му, мила русокоса женица, със стан и движения детински, синът му, бузясто

петгодишно момченце, с големи любопитни очи, и балдъза му, ученичка, която той

възпитаваше, съставляваха цялото общество на това усамотено природно кътче. Да,

и един славей още, който се обаждаше из шумака звънливо.

Излишно е да описвам колко беше хубава природата под светлата покривка на

пролетната премяна. Полето, горите далечни, вълненията на полите им, всичко

покрито със зеленина, бяха пленителни под лазурното майско небе, напъстрено с

грамади настръхнали сребристи облаци.

И Старков, щастлив и изпълнен със самодоволство, егоистически гледаше на тази

картина, като си сипуваше се нови чаши от плевенското вино. Обядът се беше

свършил и балдъза му помагаше на сестра си да сварят кафенцето на спиртевата

машина.

Внезапно вниманието Димитрово се съсредоточи в нещо отпреж и леки бръчки

избраздиха челото му.

Из пътеката, която като лента се простираше през полето, надлъж покрай

вълнующите се ниви, зададе се една дружина: мъже и жени.

- Гости ни идат - измърмори той в досада, - а аз избрах най-затънтеното място,

за да нямам причина с никого да се кланям и разправям на първи май.

И той с трепетно лице следеше движението на дружината. Тя търсеше някаква

пътека, за да дойде насам. Но нивата, висока и буйна, заграждаше пътя им, тя

служеше като защитна крепост на хълма с дъбовата горица. Било че дружината се

страхуваше от взора на невидимий пъдар, било че газеньето през нея я

обезкуражаваше, тя се отказа да пресече през нея, както по-рано храбро беше

сторил Старков, и отмина по-нататък да търси сянка на по-достъпно място.

*

Старков си отдъхна. Той изсърба с наслаждение кафето, па се простря на мекий