Иван Вазов

Разкази 1881-1901 - Пейзаж

Тая зима, през няколкото й по-малко лоши дни, аз подир пладне избирах си място

за разходка ломското шосе. Предупреждавам всекиго, който под думата разходка

разбира място, оживено от пъстрия рой на чинно вървящи назад-напред в модни

премени лица от двата пола, които се срещат и разменят учтиви усмивки, светски

поклони и безчислени шапкоснимания, че много ще се измами, ако си помисли, че

това шосе притежава подобна привлекателност. От всичките друмища, които като

жълти кордели се изтакат от София по всички посоки на зеленото й поле, ломското

шосе е сравнително най-глухо и пренебрегнато от столичните жители. За разходка

те предпочитат шосетата, що тръгват към изток и юг от столицата. Само селяните

го оживяват: техните шумни дружини всеки четвъртък се точат в живописни

върволици за пазара в столицата.

Но тоя недостатък богато се възнаграждава с едно ценно преимущество: прелестта

на уединението или по-добре - на свободата. Това поне за мене. Защото често

човек добива нужда да се отстрани за минута от мълвата и суетата на града; да

може да дъхне божия въздух в пълнейша свобода и нестеснение; да крачи охолно,

да остави всичкия простор на мисълта си и на въображението си, без да бъде

принуден на всеки миг да се подчинява рабски на тиранията на обществения

етикет, да се озърта, за да приема и повръща безброй поклони, които ни нему, ни

някому трябват, и да присъствува на пазара на човешката суетност, лъжа и

лицемерие, дето и той е неволен участник. Ломското шосе в това отношение

представя най-замамливо място, най-безбедно пристанище.

От друга страна, каква чудесна и неописуема панорама се разкрива пред тебе

оттука! Какво обаяние за очите, каква услада за душата! Как сладко се диша

тука! Безподобният планински венец на широката софийска равнина оттука се вижда

във всичката си цялост, живописност и красота. Стара планина тука е близко и

погледът ти с услада бяга по безчислените й талазовидни могили, безконечната

верига на които заприщя целия северен кръгозор! При първия небрежен поглед и

по-отдалеко тая планина се показва еднообразна и безинтересна със своята

нискост и безлесна повърхност, но взри се в нея с любящото око на художника, и

ще откриеш там такива неподозирани неща, такова разнообразие и изящни

подробности в направата, формите, краските, разрезите, особено когато е