Иван Вазов

Разкази 1881-1901 - Коледен дар

Оставаше един ден до Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала,

гледаше строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали.

Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните върхове въз

София. Ситен сняг и скреж префръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше

се на кълбуци и засипваше покривите, дворищата, улиците. Студено беше. Комините

изфърляха черни стълпове дим към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим

беше сега така весел, така приветлив, така радваше душата! Той наумяваше

топлината, благоденствието, задоволството, което окръжаваше щастливите на тоя

свят, напук на мразовете, на витошките фъртуни, на леденото вмъртвяваще дихание

на зимата...

Именно на тая гледка се наслаждаваха от прозореца си, седнали на мекото канапе,

г-н и г-жа Юрданови, женени пред година и половина. Цанко Юрданов, важен

чиновник в едно министерство, човек образован, светски и страстно привързан в

младата си жена, впиваше мълчалив поглед някъде към снежните хълбоци на Витоша.

Очевидно той нито гледаше нещо там, нито бе пък занят от някаква определена

мисъл, защото лицето му пазеше изражението на оная спокойна, безгрижна

разсеяност, която обладава неволно човека, когато душата му е мирна, когато

животът му тече плавно и гладко и когато той из една топла стая, оживена от

присъствието на една прекрасна съпруга, при веселото бумтене на собата, гледа

навън в бясно фучащите веяния на зимата. Всякой е изпитвал това

щастливо-егоистично сънеподобно състояние.

Погледът на жена му също бягаше извън стаята, но бе така далеко и безцелно. Тя

го беше опряла долу към един съседски двор. В дъното на тоя двор имаше бедна

полусрутена къщица с нисък комин, който гледаше печално към небето, без да

изпуща към него топъл дим; изпод нависналата и изкривена стряха поглеждаше едно

прозорче, трите разбити стъкла на което бяха запушени с дрипи, а пред прага на

ниските врата се натрупала пряспа сняг. Тая бедна къщица, сгушена между

големите богатски домове, приличаше на една дрипава просекиня, заблудена между

куп щастливи и горди майорки. Приликата на къщичката с просекинята още повече

се увеличаваше от вида, който имаше, като да подлага ръка към огромните нови