Иван Вазов

Разкази 1881-1901 - Хаджи Ахил

Портрет

Кой не е слушал за знаменития бръснар от град Сопот?

Всякой, който е минал оттам или просто се е разговарял в празните си часове при

весело настроение с някой жител от Сопот, непременно трябва да е чул нещо за

хаджи Ахила (аз тъй ще го наричам).

Вред, отдето е минувал слепият песнопоец и артист Колчо, трябва да е оставил

някаква приказка или анекдот за моя герой.

А Колчо е пътувал навсякъде.

Колко весели събрания е занимавала личността и странностите на хаджи Ахила!

Колко духовити изречения на хаджи Ахила обикалят из обществото!

Обикалят и се изгубват без следа.

Защото хаджи Ахил е един беден бръснар, един вид полуграмотен Фигаро, който е

чел само сънотълкувателя, Мартин Задека и библията, не записва това, което

ражда главата му, и не чувствува силно желание за безсмъртност при всичкото си

убеждение, че е голям човек.

Не. Той е безпечен в живота.

Всичкото му славолюбие се заключава в приобретението на повече бради за

обръсване и в сваряването повече кафенца по пет пари.

Да, обича още страстно достойната си жена "баба Ева". Булгарйята си обича

повече от баба Ева.

А виното обича повече от булгарйята.

Както видите, малки слабости...

Та кой няма някоя слабост?

Наполеон обичаше без мярка емфието.

Александър Велики - питието.

Суворов имаше слабост да кукурика като петел.

Ное, праотецът, и той споделяше страстта на Александра Велики и на хаджи Ахила.