Иван Вазов

Разкази 1881-1901 - Г. Докузмерджанов на капъните

(Разговор, зачут от една стена)

Влажен, дъждовен ден.

В коридора на министерството тъмно, пълно с просители, с усърнали и плахи лица.

Час по час разсилният отговаря:

- Господин министърът не приема, занят е.

- Но днес е приемен ден! - забележват някои.

- Не приема! - отговаря рязко разсилният със съзнанието, че стои по-високо от

всичките тия ожидници хора.

Потропват някои на една друга врата, зад която е писалището на друго едно

второкласно божество, главният секретар.

Но и той не приема.

Един дебел господин с голям кожух и черна астраханска шапка минува из коридора,

разтиквайки другите небрежно, почуква на секретаревата врата и без да чака

отговор, влазя.

*

Главният секретар седи пред купове книжа. Една бръчка по челото. Той пита

недоволен влезлият кой е и какво желае.

- Народен представител, Пармаклиев! - назовава се гостът с достойнство.

Секретарят става, подава ръка на госта и го поканва да седне на едно кресло.

- С една молба идем до вас, господин секретарю - зима думата гостът; но

самоуверения, смел и повелителен поглед показва, че не с молба, а със заповед

иде.

- В какво състои работата?

Г. Пармаклиев обажда, че ходатайствува да се даде известна служба в едно

учреждение в гр. П. на едно лице.

- Но тая служба не е вакантна - отговаря секретарят.

- Нищо, направете я вакантна.

- Невъзможно! Господин Икономов е един от най-добросъвестните ни чиновници.