Иван Вазов

Разкази 1881-1901 - Цончовата мъст

Цончо умря преди Руско-турската война. Всеки от градеца го помни още. Гламав

беше Цончо, малоумен от рождение, идиот, та още крив тялом и сакат в ръцете.

Обиден от природата, отфърлен от човеците. Служеше за смях и за забавление на

децата, които му правеха опашка, колчим минуваше през по-главни улици. Хранеше

се с просия по чуждите врати, някога печелеше коравия си залък с дребни,

нищожни работи, каквито би могли да вършат недъгавите му вкоченясали пръсти,

например метене пред дюкяните и често чрез песни или игри на купището на някой

мегдан. Дечурлигата му носеха тогава по някой сух комат и той ръфаше лакомо

хляба, без да спира да играе. Но не само на тия изкуства беше майстор Цончо:

той вършеше и други чудеса. Той обръщаше котка, закрепяваше се прав на главата

си, кукуригаше като герест петел, и то с по-голямо усърдие, колкото повече

публиката се увеличаваше около арената му. По неговото пожълтяло, изсъхнало и

почерняло от глад лице никога не бягаше една глупава, безпричинна усмивка,

която държеше устата му вечно полуотворени. Тая веселост светеше и в сивите му,

свити, малки очи със сух, безжизнен поглед. Душата в това същество дремеше в

плесента на прозябането и всичките му действия се дължаха не на волята или на

разума, светило, зажумяло в главата му, а на безсъзнателна привичка и на

животинския инстинкт, който само нуждата или чувството на болест пробуждаше у

него. Но децата, които са надарени с жестоката охота да мъчат по-слабите или да

дразнят по-глупавите създания от себе си, бяха узнали гъдела на идиота, бяха

нашли слабата му струна, която от едно само засягане смущаваше, сиреч будеше

душата му и снемаше изведнаж от лицето му маската на замръзналата вечна

усмивка. И често в най-голямата му веселост, в разгара на пеенето му, те му

кажеха лукаво:

- Цончо, крива Ненка не ще да те земе!

И тогава идиотът млъкваше веднага, очите му засълзяваха и лицето му осърнуваше

и одлъгняваше странно и ставаше тъй тъжен, тъй убит, тъй смешен! Крива Ненка

беше друга една сиромашка отверженица на природата с крив кръст, криви рамене и

куца. Таз девойка, също полуумна, нямаше нийде никого, нощуваше в бордея на