Джек Лондон

Разказ на слабоумния

Аз ли? Аз не съм слабоумен. Аз съм болногледач. Не знам какво биха правили без

мен мис Джоунс и мис Келси. В това отделение има петдесет и пет ипбесили и как

щяха да успяват да ги нахранят всичките, ако аз не се навъртах тука? Обичам да

храня имбесилите. Не ти създават грижи. Не могат. Нещо не им е в ред с краката и

ръцете, а и не могат да говорят. Те са от безнадеждните. Аз мога да ходя, да

говоря и да върша разни неща. Но трябва да внимаваш да не ги храниш много бързо.

Ще се задавят. Мис Джоунз казва, че съм много опитен. Когато дойде някоя нова

сестра, аз й показвам. Забавно е да гледаш как новата сестра се мъчи да ги

нахрани. Толкова е бавна и старателна, че докато свърши да ги тъпче със

закуската, идва време за вечеря. Тогава аз й показвам, защото съм опитен. Доктор

Дилримпъл казва, че съм опитен, а той знае най-добре. Имбесилът може да яде два

пъти по-бързо, стига да знаеш как да го нахраниш.

Казвам се Том и съм на двадесет и една година. Всеки в института ме познава.

Това е институт, както знаете. Той е на щата Калифорния и се издържа от щата.

Зная, защото съм тук от дълго време. Имат ми пълно доверие. Когато не съм зает с

имбесилите, изпълнявам най-различни поръчки из целия институт! Обичам

имбесилите. Карат ме да си мисля колко съм щастлив, че и аз не съм имбесил.

Добре ми е тук в приюта. Не обичам да съм навън. Зная от опит какво е, бил съм

за малко време, бягал съм, осиновявали са ме. Най си обичам приюта, и особено

отделението за имбесили. Аз не приличам на слабоумен, нали? Още като ме погледне

човек, може да разбере разликата. Аз съм болногледач, опитен болногледач. В тая

работа един слаб може добре да напредне. Слаб ли? Ох, да, това значи слабоумен.

Мислех, че знаете. Тук всички сме слаби.

Но аз съм от леко слабите. Доктор Делримпъл казва, че съм много умен, за да бъда

в приюта, но аз никога не се издавам. Тука е едно чудесно място. И освен това аз

не получавам припадъци като повечето слаби. Вижте онова здание, ей

там горе между дърветата. Там живеят всички леки епилептициДТе се надуват,

защото не са обикновени слабоумни. Наричат сградата си клуб и твърдят, че са

напълно нормални като хората отвън, само дето са болни. Аз не ги обичам. Винаги

ми се смеят, освен когато не са заети с припадъците си. Но мен това не ме