Разходи за управление.

Разходите за управление са типичен представител на непроизводителните разходи. Това е причината съкращаването на управленския персонал и опростяването на управленските структури да предмет на обсъждане по време на всяка политическа кампания. Съставът на разходите за управление включва:

- разходите за издръжка на изпълнителните и законодателните органи в централния и местния апарат за управление;

издръжката на ведомствата, министерствата, отделите, службите на прокуратурата и съда, системите за контрол и др.;

- разходите за финансиране дейността на Националното събрание, за издръжката на президента (държавния глава);

- издръжката на полицията и специалните служби за поддържане на реда. Особено влияние тук оказва техническото съоръжаване на тези институции.

Държавният апарат се увеличава в резултат от активизирането на участието на държавата в икономиката и социалния живот, обусловено от кейнсианските програми за държавномонополистическо регулиране през 60-те и 70-те години на миналия век. Определена задържаща роля в това отношение играят неокласическите концепции, които виждат една от основните пречки за развитието на икономиката в бюрократизирането на държавния управленски апарат. Растежът на държавните разходи за управление обаче се обуславя и от: 8Съоръжаването на отделите и службите за управление със съвременна апаратура за обработка и съхранение на информацията. Съществено влияние оказва внедряването на скъпоструващите изделия на електрониката.

*Разширяването на функциите на държавата в различните сектори на икономическия и обществения живот, което направи необходимо създаването на отдели и комитети по планиране, прогнозиране, програмиране, държавно въздействие върху предлагането и търсенето на стоки и услуги.

*Денационализацията и национализациите на отделни предприятия и дейности, което също поражда необходимостта от раздуване или свиване на органите за управление.

*Непрекъснатото увеличаване на изискванията по отношение на образование и квалификация към постъпващите в държавните управленски служби.

Всичко това е причина за нарастването на държавните разходи за управление до началото на 80-те години на миналия век, след което се наблюдава процес на забавяне на растежа или задържане на тяхната величина.

Разходи за външноикономическа намеса

Равнището на разходите за външноикономическа намеса се предопределя от стопанската мощ и международния авторитет на всяка отделно взета страна. Във връзка с това немалки по размер разходи осъществяват развитите страни. Причините за съществуването и нарастването на тези разходи са различни: крахът н колониалната система; конкуренцията на международните пазар подсържането и стабилизирането на политическите режими; непосредственото подпомагане и развитието на отделни отрасли и дейно ти в някои страни; разширяването на мащабите на международно разделение на труда. Всъщност разходите за външноикономическа намеса започват да присъстват трайно в бюджетите на развити страни след Втората световна война, когато:

- държавните компании и фирми започват да изнасят капитали извън граница наравно с частните; финансирането на отрасли и дейности освен икономически и политически характер; държавата контролира направленията и зване на частният капитал; държавата се превръща в солиден гарант за износа на частния капитал;

- създават се международните специализирани финансов~ кредитни институти на Международния валутен фонд;

- значително се разширяват мащабите на международната икономическа и културна интеграция;

- се увеличават измеренията на международния стоков и нестоков обмен;

65535. нараства обменът на специалисти;

65536. се осъществяват крупни международни научни изследвания и експерименти.

Точният размер на разходите за външноикономическа експанзия трудно може да се определи, тъй като те се осъществяват в съответствие с основните направления на държавните разходи .. военен сектор, наука и образование, търговия и транспорт, здравеопазване, инвестиции и др.

Представянето и анализът на държавните разходи дават основание за формулиране на няколко извода:

*Държавните разходи са финансово изражение на участието на централния апарат за управление във всички страни на обществения и социалния живот.

*Държавните разходи във всички страни непрекъснато се увеличават, което означава, че се увеличава ролята на държавата в 1 обществения живот.

*Доминиращите позиции на непроизводителните разходи -военните и разходите по държавните дългове, разходите за управление, постепенно намаляват за сметка на социалните разходи.