Пейо Яворов

Раздяла

Цветана - девойка.

Богдан - юноша, въстаник.

Стая.

Цветана (стои при прозореца и се вслушва навън. Далечно пушкане.)

Богдан (облечен въстанишки и въоръжен, явява се на вратата).

Цветана!

Цветана (дръпва се, вижда Богдана и застава смаяно посред стаята).

Богдане! Нима...?

Богдан (приближава развълнуван). Прощавай!

Цветана.

Боже, сън не е ли?

А днес ли...

Богдан.

Чуеш и сама.

(Далечни викове: "Да живее България!" Пушкания и камбанен звън.)

Предател за другар сме взели...

И може би едничек ден,

едничек час - и щеше вече

да бъде късно; известен

войводата, че недалече

врагът е примка зарад нас

поставил, каза - и реши се...

Сега - зове ме божи глас, -

народният... А ти -

(Слага десница върху рамото й.)

моли се

и нека господ защити

България.

Цветана (просълзена).

И тебе още,

и всинца ни. Да помнищ ти,

че с твоя край - и моя до ще,

пази се...

Богдан (целува я).

Миличко дете!

Живот, имот не наши само -

и на родината са те;

потребно бъде ли, тогаз -

погледай! - пушката на рамо,

през кръста сабя, че и аз

на своя ред... Оттам нататък

добро ли, зло ли отреди

съдбата, - дълъг или кратък

ще бъде пътя ми, - в гърди

ще имам сладката утеха -

че съм изпълнил дълг свещен.

(Зачестен камбанен звън.)

А чуй...! Оковите се снеха,

развит е кървавочервен

бунтовен пряпорец; юнакът

с юнака се здрависва там,

под него. Сбогом! Зная, чакат

съратници...