Христо Ботев

Раздорите между балканскте народи

Сега ние сме вече в състояние да поговориме за онзи вопрос, за който нашата

журналистика е говорила твърде малко, или ако и да е говорила, то сичко, щото е

изказала досега, е било повърхностно, косвено и понякогаж даже и пристрастно.

Думата ни е за положението на нашият народ относително оние малки държавици,

които се приготовляват да бъдат наследници на Турция и които историята

призовава да съставят на свободни демократически начала желаната и необходимата

дунавска конфедерация. За да бъдеме последователни в разсъжденията си, ние би

трябало да направиме кратък един обзор връх сичкото онова, щото се е казало

досега за тоя вопрос, но ние не пишеме история, следователно можеме да оставиме

това за друго по-удобно време и да преминеме право на самият предмет.

Идеята за южнославянското единство е приняла гражданственост у сичките почти

народи на Балканският полуостров (с изключение само на турският) и малко по

малко се е простряла даже между враждебните един на други елементи. Европа е

забележила това отрадно явление в нашият общи живот и полека-лека е дошла до

убеждение, че секи един от тие народи е в състояние вече да бъде господар в

своята собствена къща и може да води делата си самостоятелно както в

нравствено, така и в политическо отношение.

И наистина, в последньото време Возточният вопрос е влязъл вече в пълната своя

сила и чака само първият сигнал на революцията, за да дойде на дневни ред. Даже

и нещо повече: и без тоя сигнал ние виждаме, че Европа е захванала да прекарва

географически линии през нашите земи и, като-речи, определя границите на сяко

едно от интересующите се племена. Почти сичкият европейски печат е съгласен в

предположенията си, че Русия, Прусия и Австрия са се споразумели вече помежду

си да съставят тритейски съд и да разделят имането на умирающият между отдавна

вече пълнолетните наследници. Разбира се, че ако от една страна съдиите не

пожелаят да приемат рушвети (а това е твърде съмнително), т.е. ако се не

полакомят за Босна, или за Херцеговина, за Цариград или за устието на Дунавът,

и ако не обърнат внимание на естествените права и граници на интересующите се

племена, т.е. ако оставят Сърбия да осъществи своите патриотически мечтания за