1.Теоретична обосновка

При потапяне на някои метали в собствен разтвор под действието на полярните молекули на водата йоните от повърхностния слой на метала се откъсват, хидратират се и преминават в разтвора. Затворът около метала се зарежда положително, а поради появилият се излишък от електрони в метала, в следствие на отделянето на йони, метала се зарежда отрицателно. В следствие на това положително заредените йони от разтвора се привличат от метала и се установява равновесие. Броят на йоните преминали за единица време от метала в разтвора е равен на броя на йоните, които се връщат обратно. На граничната повърхност метал-електролит се създава потенциална разлика, определяща електродния потенциал на метала.

При потапяне на различни метали в собствени разтвори се получават различни стойности за електродния потенциал. Колкото по-активен е метала, толкова повече йони преминават в разтвора, т.е. толкова по-голяма е потенциалната разлика.

Системата състояща се от проводник от първи род (метал, графит), намиращ се в контакт с проводник от втори род (електролит) се нарича полуелемент или електрод.

Металните електроди са система метал-метални йони в разтвор на електролит се бележи Mⁿ⁺-M. На граничната повърхност се установява равновесието

Mⁿ⁺ + n.e M

Равновесният потенциал се изчислява по формулата на Нернст:

,където

Е_Мн+/М равновесният потенциал на метален електрод, потопен в разтвор на собствена цол с активност на йоните a_Mn+ [V];

E⁰_Mn+/M нормалният електроден потенциал на дадения електрод [V];

R универсална газова константа;