Растиняк новият герой

Романът Дядо Горио е реалистична картина на френското буржоазно общество в средата на 19 век, която показва конфликта между отделната личност и обществото. Балзак внушава, че за да успее човек, трябва е силно прагматичен, да потисне емоциите си и да се остави да бъде воден не от сърцето, а от парите. Изобразявайки нравствената трансформация на младия Растиняк, авторът доказва, че в този порочен свят няма място за чисти и невинни хора.

Новият герой на епохата Йожен е типичен пример за издигане в обществото без труд и добродетелни усилия. От нежен, мечтателен и сърдечен млад човек той се превръща в хитър, пресметлив и безсърдечен егоист.

Произхождащ от благородническо провинциално семейство, отгледан от детство в здрави, добри традиции, героят пристига в Париж с амбицията да постигне всичко в живота си чрез труд и способности. Младият човек впечатлява с южняшкото си лице бяла кожа, черна коса, сини очи. Макар с недостатъчен житейски опит, студентът по право бързо разбира, че в парижкото общество оценяват човека повече по външния му вид и богатствата му, отколкото по онова, което има в сърцето и ума си: Макар че пазеше дрехите си и в делник износваше старите си костюми, той все пак понякога излизаше, облечен като истинско конте.

За Растиняк животът е книга, по-важна от всички други и той се учи от нея непрестанно и в пансиона на мадам Воке, и от разговорите си с благия дядо Горио, с циничния Вотрен и с лицемерните представители на висшето френско общество. В този персонаж се пречупват различни стратегии, които водят до победа или до провал. Лишен от определен характер, Йожен е представен като средище на различни възгледи - с дядо Горио го свързва схващането за семейството, с виконтеса дьо Босеан схващането за съсловна определеност, с Анастази и Делфин жаждата за наслаждения, с Вотрен жаждата за могъщество и власт. Ролята на младежа в романа е да проверява, приема или отхвърля тези възгледи, като по този начин се приспособява към околния свят. Много бързо от чистите му идеали не остава и спомен. Разбрал, че за човек като него, без финансова подкрепа, пътят на общественото издигане е път на компромиса, а после и на продажбата на добродетели, Растиняк бързо загрубява и стига до извода, че красивите души не изтрайват дълго в този свят. Под влиянието на Вотрен и вглеждайки се в света около себе си, той решава, че богатството и добродетел. Нямайки свое собствено, той се свързва с хора, които имат и пари, и място в обществото и ако в началото всяка неправда го е просълзявала, то по-късно пресметливостта му го кара сам да извършва неправди, за използва хората и да ги прекрачва като стъпала по пътя към своето обществено издигане.Растиняк възприема