1. Зърнено-житни култури.Обща характеристика.

1. Към групата на зърнено-житните се отнасят: пшеница, ръж, тритикале, ечемик, овес, царевица, сорго, ориз и просо. Ботанически са обединени в сем. Poaceae (Gramineae).

• зърнено-житни на умерения климат (пшеница,ръж,тритикале,ечемик и овес).

• зърнено-житни на топлия климат (царевица, сорго, ориз и просо).

2. Стопанско значение, разпространение, продуктивни възможности:

• Зърното им съдържа: белтъчини, незаменими аминокиселини, безазотни екстрактни вещества - главно скорбяла и захари (БЕВ), мазнини, витамини, минерални вещества и др. Съотношението между белтъчините и БЕВ е 1:5-1:6.

• Белтъчините са в лесноусвоима форма.

• Ниско съдържание на влага в зърното (12-14%).

• Отпадъците от мелничарството се използват като съществена част при съставянето на дажбите за селскостопанските животни.

• Ценна суровина са за хранително-вкусовата, пивоварната и спиртоварна промишленост.

• Технологията на отглеждане на зърнено-житните култури може изцяло да се механизира.

• Отличават се с голяма екологична пластичност.

Най-разпространената зърнено-житна култура в света е пшеницата, следвана от ориза, ечемика, соргото и т.н.

Най-високи добиви се реколтират от царевица, ориз и тритикале.

3. Ботаническа характеристика:

• Коренова система - брадест тип, съставена от първични (зародишни от 1 до 10) и вторични (стъблени) корени.

Въздушни корени при царевицата и соргото.

• Стъбло. От 5-7 подземни и 5-7 до 18-20 и повече надземни междувъзлия, кухо или изпълнено с гъбеста паренхимна тъкан.

• Лист. Съставен е от влагалище и петура,с ланцетна форма и успоредно разположени проводящи съдове.

• Съцветие: - клас, метлица, кочан.

Класът е съставен от членесто коленчато вретено с приседнали върху всяко колянце различен брой класчета (по 1 многоцветно при пшеницата, ръжта и тритикале и по 3 едноцветни при ечемика).

Метлицата се състои от централна ос и странични разклонения от различен порядък. По тях на къси дръжки или приседнали са разположени класчетата.

Класчето при всички житни има еднакво устройство. Изградено е от класови плеви (glumae) и различен брой цветчета.

Цветчетата са съставени от вън навътре от цветни плеви (външна - palea inferior и вътрешна - palea superior), плодник с двуделно пересто близaлце, три тичинки (6 при ориза) и 2 лодикули (lodiculae). Лодикулите служат да разтварят цветните плеви по време на цъфтежа.

Фертилното женско цветче при царевицата има особено устройство. В основата на цветчето е яйчника. Той е удължен в стълбче, завършващо с близaлце (в практиката се нарича свила или коса). Близaлцето е двуделно покрито с космици за задържане на прашеца от мъжките цветове.

Плод. Плодът на житните е зърно (caryopsis), тъй като семенната (testa) и плодната (pericarp) обвивки са срастнали. Бива плевесто или голо. Има основа, връх, коремна и гръбна страни. Анатомично зърното е съставено от три части : обвивка, ендосперм и зародиш.

Обвивката предпазва зърното от повреди. Съдържа пигменти и при смилане се отделя като трици. Относителният й дял е от 5 до 12 % спрямо общата маса на зърното. Ендоспермът е с най-голям относителен дял - 70-85 %. Съставен e от алейронов (външен) слой клетки и скорбялна част. Алейроновият слой е изграден от един (пшеница и други) или няколко (2-5 при ечемика) слоя клетки, изпълнени с алейронови зьрна, а понякога с мастни капки. Клетките от този слой съдържат белтъчни вещества, нуклеопротеиди (несмилаеми от човешкия организъм) и ензимът диастаза, играещ основна роля при покълнването. Скорбялната част е изградена от тънкостенни едри клетки в които се натрупват скорбелни зърна. В празните пространства между тях се отлагат белтъчини. Ендоспермът е с брашнест или стъкловиден лом.

Зародишът е разположен в основата на зърното, откъм гръбната му страна. Има относителен дял от 2 до 2,5% при пшеницата, ръжта, третикале и ечемика; от 3 до 3,5 % при овеса, до 10 % при царевицата. Съставен е от следните части: 1. централна пъпка и 2-4 зародишни листа покрити с първия видоизменен във вид на тръбичка лист - колеоптил : 2. коренова част (от 1 до 10 броя ембрионални корени, покрити с удължена тръбеста обвивка - колеориза) : 3. щитче (scutelum), свързано с единия си край с централната част, а с другия - с ендосперма : 4. епибласт (при царевицата липсва). Ролята му не е напълно изяснена. Възможно е да е втория, недоразвит семедел.

Химичен състав на зърното. Осреднено съдържание на основните химични съставки е систематизирано в таблица 3. По-високо белтъчно съдържание е налице в зърното на тритикале, твърдата и мека пшеница.