РАСТЕЖНИ РЕГУЛАТОРИ ПРИ РАСТЕНИЯТА

При висшите растения са открити и изучени специални вещества, които регулират растежа и развитието им, като при това участват в минимални количества. Тези вещества са сходни с животинските хормони, но не са така тясно специфични. Наричат се растежни регулатори (фитохормони). Едни от тях (ауксини, гиберелини и цитокинини) стимулират растежа и размножаването, а други (абсцисинова киселина и етилен) потискат растежа, ускоряват зреенето и стареенето. Ауксините са главно индолови съединения и се образуват предимно в растящите върхове на стъблото и корена. Без ауксини е невъзможно деленето на клетките. Гиберелините са вещества, които се синтезират в корените и най-силно стимулират растежа на стъблото и цъфтежа. Те са циклични изопреноиди. Цитокинините забавят стареенето на растенията. Синтезират се също в корените и са производни на аденина. Абсцисиновата киселина е сесквитерпеноид и се образува главно в листата и плодовете. Етиленът е единственият газообразен фитохормон; оказва влияние върху узряването на плодовете.

Днес са познати редица химични съединения, които също влияят върху растежа и развитието на растителните организми. Едни от тях ускоряват тези процеси и се наричат стимуланти, други ги потискат и се наричат инхибитори. Стимулантите подтикват, подбуждат, активират процесите на растеж и развитие, докато инхибиторите задържат, потискат тези процеси. Към инхибиторите се отнасят ретардантите, дефолиантите, десикантите и гаметоцидите. Ретардантите потискат растежа и деленето на клетките, предизвикват синтезиране на повече зелени пигменти в листата, регулират процесите на цъфтеж, на зреене на плодовете, повишават устойчивостта и др. Това са различни химични съединения производни на никотина, хидразина, янтарната киселина, амониеви и фосфорни соли и др. Дефолиантите предизвикват изкуствен листопад, а десикантите изкуствено предберитбено изсушаване на растенията на корен. С гаметоциди се предизвиква мъжка стерилност при растенията.

Фитохормоните се изследват усилено, за да може да се проникне по-дълбоко в механизмите на много жизнени процеси в растенията. Чрез стимулантите и инхибиторите се повишават добивите и се създават по-добри условия за механизация, поради което те все по-широко навлизат в селскостопанската практика.