Рапсодия за шишето

Започвам тази импровизация за да споделя това,което видях,впечатлих се и вече месеци наред стои загнездено в съзнанието ми,излиза наяве в действията ми,но все ми се струва,че е недостатъчно,егоистично е да го пазя само за себе си. От друга страна не зная дали представлява интерес за другите,как ще възприемат станалото почти педантично-параноично мое поведение след оня кратък отрязък от време,в който видяното ме порази като идея,като отношение към бита,към рационалното,заложено в човека.Защото ирационалното,случващо се по житейския ни път в повечето случаи няма обяснение,то е като някакъв кошмарен сън,реализирал се наяве за да изпробва нашата психическа издръжливост.И когато вълнението ни утихне,виждаме,че спасителния бряг за нас са обикновените неща,които изпълват бита ни.Може да са скучни,тривиални,но извършвани последователно придават на ежедневието ни сигурност,увереност.Едно бръснене,освежаване с одеколон,отваряне на вестник,поздрав към съседа,едно кафе с приятели или няколко скучни приказки за времето,казани хей така,ни вкарват в час,в монотонния ритъм на живота.И понеже повод за тези мои мисли е шишето,ще трябва да отметна,че то е неделима част от хилядите дребни неща,които присъствуват около нас и придават на живота ни цивилизованост,уют.

Нямам представа в коя древна култура са правени първите стъклени съдове.Но в личен план преставата ми

за стъкло е лимонаденото шише от детските години.То беше с порцеланова капачка,която се закрепваше с телена щипка към стъклото,а за уплътнение служеше гумичка,сложена на долния й край.Лимонадата дълго време беше основна газирана разхладителна напитка.След това се появи сайдерът и така нататък.Та за онова време тя беше лукс,удоволствие.Нищо,че понякога в недоизмитите и прашни бутилки имаше утайки,не беше рядкост да се намери в тях муха или оса.Е,какво толкоз,си казвахме,стискахме устни,ако я пиехме до всестранкататака казвахме тогава на магазините в селата,всичко продаваха, а когато я пиехме в къщи,просто прецеждахме.После връщахме задължително шишетата за да си купим други.То сега това за мухите може да звучи отвратително,дори и на мен,но тогава си беше така.Ама хайде да направим сравнение.Примерно,купуваш си марково уиски за 35 лв веднъж в годината и като отливаш в чашата,за беля там се оказва някаква пияна и мъртва буболечка.Е,ще изхвърлиш ли скъпата кехлибарена течност?В тази връзка се сещам за един истински случай,станал в далечна Австралия.Бях го чел преди много време в сп.Паралели.В провинциално градче собственик на хотелски комплекс след завръщането си от обиколка на страната довел със себе си от пустинята Виктория млад бушмен и за да впечатли съгражданите си,го направил личен слуга,нещо като паж.В един горещ следобед като разпускал до вентилатора с чаша уиски в ръка,а прав до него стоял екзотичния абориген ,въздушната струя засмукала една хлебарка,която случайно прелитала,и..цоп,пратила я право в питието на човека.Изненадал се,побутнал чашата встрани и кимнал на слугата да му сложи нова.Неусетно задрямал,унесъл се.Не след дълго време се раздвижил,посегнал да си допие.Вижда две чаши,сетил се защо са толкова,но не