Забравена парола?
Начало на реферати

Ранните славяни на юг от Дунав





събирала кръвта на убитите животни. В средата на казарменото помещение от споен с бял хоросан камък била направена малка правоъгълна постройка, чийто под, също настлан с тухли, е леко наклонен на юг. Оттам излизал канал покрит с каменни плочи, и отвеждал вън от ранновизантийското помещение вода, която била разливана при обредите. Всички тези преустройства били покрити с двукат покрив на дървесна конструкция, като се използвали стените на ранновизантийското помещение и допълнително пристроени към тях зидове от ломени камъни, споени с глина.

Достигналите до нас останки от раннославянски светилища само в общи линии очертават сложните обредни действия в религията на българските славяни през V¶¶¶ ¶Хв. Твърде малко е запазеното, за да можем да възстановим онова, което действително е ставало.

Езическите некрополи на славяните в българската държава са около 20. Те били понякога устройвани доста близо до селищата и дори се случва първите гробове да започват от крайните жилища. Почти винаги местността за погребване на мъртвите е склон или възвишение, които доминират над селището и се виждат от всички негови краища. Сигурно гробовете били обозначавани с нещо някакви землени насипи или дървени паметници, от които днес няма следи. Некрополът бил място за обреди на култа към мъртвите не само по време на погребението, но и периодически след него.

Гробовете в тези некрополи са същите като раннославянския период. В некропола при село Гарван, Силистренско, дори продължили да погребват мъртъвците на същото място, където това се извършвало през V¶¶ в., т.е. преди идването на прабългарите, но сега вече в направени на грънчарско колело урни. Сред костите на тези гробове се откриват много повече останки от различни предмети, които били постоянни спътници на погребания приживе или му служели в бита при определени случаи. Едни от тях са накити- обеци, стъклени мъниста, гривни, пръстени, или останки от облеклото токи, копчета, халки. Различна символика показват и други находки от гробовете напр. кремъчета, които се откриват по 1 или 31 или 5 в една урна винаги нечетно, магическо число.

Друга страна от погребалния обред сочат откритите в урните оръдия на труда, сърпове, косери, въдици, длета, прешлени за вретено, костени шила, игли. Има и части от оръжия, най-вече върхови от стрели, по-малко от копия и дори една кръстачка от меч. Намират се в гробовете на ония, които са си служили с тях приживе най-умело.

Третата група предмети от славянските езически гробове са на пръв поглед твърде безлични и незначителни: гвоздеи, малки метални скоби, фрагменти от обръчи и дръжки на ведра, части от железни катинари, медни и бронзови обкови с неясен произход. Сравнително често в гробовете се откриват агнешки астрагали (ашици), по които няма дупки, за да смятаме, че това са носени приживе амулети. Подобно на кремъчетата те са нечетен брой, широките страни на някои от тях са изпъстрени с различни магически знаци.

В погребалните урни попадали и фрагменти от керамични съдове, по-рядко от стъклени чаши. Те са останки от обредни действия, при които се разбивали съдове.

Последният обред от погребалните бил заравянето на урните в земята. Урните били заравяни, така че в некрополите се образували групи от гробове. Сред тях има и такива, в които се откриват по две, три и даже 6 урни една до друга. Изглежда всяко семейство имало определено място за погребване и понякога разравяли стар гроб, за да погребат останките на новопочинал сродник в него.

Трупоизгарянето в погребалните обреди продължило и след покръстването чак до Х в.

Ранните славяни на юг от Дунав facebook image
Публикувано от: Павлина Ангелова

Русия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.