Рамка на макроикономическата политика

Рамката на избраната макроикономическа политика следва да отговори преди всичко на въпроса за ролята на държавата при осъществяване на една нова стратегия за икономическо развитие до 2010 година. След 1990 година и началото на икономическия преход у нас бързо се наложи консенсусът за избор на пазарно стопанство и отдалечаване от модела на централно планиране. Този избор обаче не беше дебатиран и доразвит в различни варианти на икономическа политика, които поне да зададат перспективата за избор на един от трите модела на пазарно стопанство, направлявано, модифицирано или социално пазарно стопанство.

По принцип намесата на държавата в икономиката се определя от несъвършенствата на пазара - пазарните механизми в някои случаи не са приемливи за обществото, тъй като не успяват да се справят с рационалното, ефективно и справедливо използване на ресурсите.

Държавата се намесва в икономиката по три основни линии:

• за рационално използване на ресурсите, които често пъти са ограничени,

• за ефективно използване на ресурсите

• за справедливо използване на ресурсите.

Изборът на модел /линия на интервенция/ се определя от поставените приоритети. В зависимост от това каква линия на намеса е избрана можем да разпознаем три типа пазарно стопанство:

1. Направлявано пазарно стопанство - намесата на държавата произтича от недоверието във възможността пазарните сили сами да се справят с разпределението на ресурсите - държавата се намесва за по-рационално разпределение на ресурсите. Това се постига чрез активна индустриална политика, при която се определят основните насоки /приоритети/ на развитие /пример за такъв тип икономики Япония, Франция/. Появява се необходимост от институционален механизъм, който да определя приоритетите например Министерство на икономиката и търговията /Япония/, Комисариат по планиране /Франция/.

При този модел се провежда активна индустриална политика. Акцентът се поставя върху едрия бизнес, който определя параметрите и насоките за развитие на малкия и среден бизнес. Особено ефективна е такава политика, ако се фокусира върху преработващата промишленост. В този случай държавата използва различни инструменти за въздействие - данъчни, кредитни облекчения и т.н.. Съществуват два типа активна индустриална политика микроиндустриална политика, насочена към отделните стопански субекти, и