Идейният свят на Декамерон

Декамерон фокусира в себе си няколко много съществени за своята епоха новости. Написан е в стил вулгаре, което го прави лесно достъпен за широката читателска маса. Новелите са в проза-форма, която най-добре изразява битово-злободневната проблематика.

В центъра на произведението е поставен човекът и неговото пълноценно земно битие в противовест на средновековните текстове, които проповядват аскетизъм в името на отвъдния живот.

Новият ренесансов начин за писане, съчетан с нов хуманистичен поглед към света-това е рецептата, която създава Бокачовия новелистичен сборник и осигурява дълголетието му.

Ключ към тълкуването на произведението дава още заглавието. То подсказва структурата му и резюмира неговото съдържание: Започва книгата, именувана Декамерон- наречена още Принц Галеото, която съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже.

Названието Декамерон вписва произведението в литературната традиция-припомня елинизираните заглавия на бокачови творби /Филоколо, Филострато, Тезеида/, демонстрира познанията на автора по гръцки език, език който ренесансовата епоха реабилитира с оглед интересите си към Античността. То диалоголизира и същевременно разграничава от популярните през Средновековието шестодневи. Пародира се не само озаглавяването, характерно за църковната литература, но и жанрът шестоднев. Вместо за божиите дела и за сътворението, Декамерон повествува за човешкия свят и за чисто земните му радости. Под заглавието Принц Галеото подсказва заложената в него любовна проблематика.

От друга страна Декамерон в истинския смисъл на думата значи десетоднев. Действието му се развива в продължение на десет дни. В рамките на всеки ден се разказват по десет новели. Всеки ден има свой крал или кралица, която определя темата за деня. Този ясен регламент при разпределянето на новелите в сборника, поставя въпроса за неговите структурно-композиционни особености. Бокачовото