Ралица- силата на волята и на несломимия човешки дух.

Творчеството на Пенчо Славейков притежава богат национален колорит, в който модернистичните идеи на поета придобиват пълнота, романтика и красота,като се въплъщават в изконното и непреходното в българската съшност, обогатяват я, за да я разтворят към общочовешкото и уникалното във всеки характер.

Така е и в поемата Ралица, в която убедителното изграждане на един топъл, нравствено чист женски образ се извършва в убедителното разкриване на неговата неразривна връзка с българската народопсихология.

В поемата Ралица волята за живот е смисъл и красота на живота и тази представа е въплътена и реализирана чрез образа на Ралица.Тя е олицитворение на българските, патриархални и непреходни добродетели богато и чисто сърце, душевна и физическа красота , висока нравственост и сдържано човешко достойнство, жизнелюбие и работливост и дълбока, естествена и упорита вяра в себе си и в естествената мъдрост в протичането на живота и именно в топлотата и женското очарование на нейния образ тези добродетели се разкриват с цялата си сила и красота.

В творчеството на Славейков българинът и българката са неразривно свързани с бита си, със свещената земя, в която са родени и с чиито духовни ценности и идеи са закърмени.Нещо повече битът е тази основа за Славейковите герои,върху която те могат да осъщестят копнежите, мечтите и стремленията си.

Още първите щрихи при въвеждането на образа на Ралица разкриват неиният облик който се проявява и във физическия й, и в душевния й портрет, и в тяхното сливане, както и в жизнения път и трагичната й съдба, която Ралица надмогва и надвишава.Ралица омагьосва всички със своята хубост и лъчезарност, с тихата, но ярка слънчева светлина, която струи от образа й.

Образът на Ралица израства и се разкрива в представата за българския бит и патриархален свят, за неговата душевност и нравственост, въплътени в естествения и простичко мъдър живот на хората.Този живот е богат на традиции, превърнал се е в карнавал и ритуал на извечното българско светоусещане.Затова всяка картина е пределно ярка и зрима, а хубостта на Ралица я изпълва и с топлота и омая.

Народните суеверия са част от светогледа на българина, но тук те се разкриват с измеренията си на жизнената мъдрост, на дълбок жизнен усет, а не на закостенялост и страх, още повече Ралица надмогва трагичната си съдба и съхранява своята хубост, очарованието си от живота.Трагично-тъжна е съдбата на Ралица, но тя остава в съзнанието на читателя си със своята хубава усмивка, в която се отразява същността й,жизнената й сила, майчината й сила и съхранени доброта и чистота.Затова неслучайно